Выбрать главу

Граг неочаквано се усмихна.

— Феф не чува с лявото ухо. Разбира се, той няма да го признае пред никого… Преди около две години падна от мачтата. Много лошо се стовари върху дъските, в началото дори смятахме, че няма да оцелее. В крайна сметка дойде на себе си. Сега е малко по-бавен в някои неща, освен това аз избягвам да го пращам сред въжетата, защото му е трудно да пази равновесие. Ако ти се намираш откъм глухата му страна, той няма да разбере какво му казваш. А здравото му ухо също не чува, ако има силен вятър. Така че той не се опитва да ти прави напук… Точно по тази причина се усмихва глупашки. Феф е добър човек и от дълго време е служил на кораба. Не бива да го мъмриш за това.

— Разбирам — кимна Алтея. И не можа да се сдържи. — Иска ми се някой да ми беше казал по-рано.

— Това е едно от нещата, за които татко и аз дори не се замисляме. Свикнали сме да ги възприемаме като част от кораба. Не сме имали намерение да те затрудняваме.

— Нямах това предвид — побърза да уточни тя. — Всички се стараят да облекчат работата ми. Освен това е прекрасно отново да се намирам на борда на жив кораб. И още по-прекрасно е да осъзнавам, че мога да се справям със задълженията си. Завещанието на татко и притесненията на Брашън ме бяха накарали да се усъмня в себе си.

— Притесненията на Брашън? — тихо повтори Граг.

Защо ѝ трябваше да казва това? Къде ѝ беше умът?

— Брашън Трел беше първи помощник на борда на Вивачия. Впоследствие открих, че той също работи на борда на Жътвар. И когато той ме позна… Как да ти кажа, още в Бингтаун той бе изтъкнал пред мен, че не ме смята за способна.

— И какво направи той? Издаде те пред капитана? — попита накрая Граг, за да наруши проточилото се мълчание.

— Не. Нищо подобно. Просто беше… предпазлив. Мисля, че тази дума е най-подходяща. Престоят ми на този кораб беше труден. Чувствах се унизена, когато знаех, че той ме гледа как се мъча.

— Той не е имал право да ти причинява това — отбеляза Граг. Очите му блестяха гневно. — Баща ти го взе при себе си, когато всички други отказваха. Брашън е длъжник на семейството ти. Поне е могъл да те защити, вместо да се подиграва на усилията ти.

— Не беше така. — Сега пък тя го защитаваше. — Той не ми се е подигравал. Като цяло не ми обръщаше внимание.

Тъй като лицето на Граг изразяваше още по-голямо възмущение, тя побърза да добави:

— За мен беше по-добре. Аз не искам привилегии. Исках да успея сама. И го сторих. Притесняваше ме, че той наблюдава усилията ми… Всъщност не зная защо изобщо говорим за това.

— Ти повдигна въпроса — сви рамене Граг. — Трябва да ти кажа, че всички се чудеха за причината, поради която баща ти взе Брашън Трел, от когото и собствените му близки се бяха отрекли. През годините преди това Брашън се бе забърквал в достатъчно неприятности, така че никой се не изненада, когато баща му го лиши от наследство.

— Какви неприятности?

Алтея долови напрежението във въпроса си и побърза да го разводни.

— Аз бях още момиче, когато това стана, и местните клюки не ме интересуваха особено. А по-късно, когато баща ми го нае, той не се впусна да обсъжда въпроса. Казваше, че човек заслужава да бъде преценяван по онова, което е, а не по онова, което е бил.

Граг кимна.

— Неразбирателството не беше особено шумно. Аз зная за него, защото двамата с Брашън учехме заедно. Неговите лудории започнаха по безобиден начин, предимно под формата на шеги. По-късно, когато станахме по-големи, той неизменно беше онзи, който бягаше от уроците. В началото се измъкваше, за да посети пазара и да си купи сладкиши. По-късно той беше юношата, който знаеше най-много за момичета, киндин и комар. Татко казваше, че бащата на Трел сам си е виновен за станалото. Брашън винаги разполагаше с прекалено много пари, които да харчи, и с прекалено много свободно време. Никой не си правеше труда да му тропне с крак. Той просто се забъркваше в неприятности, като да заложи повече от разумното или да се появи пиян посред бял ден. Тогава баща му го завличаше вкъщи и го заплашваше. — Младежът поклати глава. — Но така и не изпълняваше заплахите си. След ден-два Брашън отново лудуваше. Старият Трел винаги казваше, че ще престане да му дава пари, ще го набие или ще го накара сам да изплати дължимото. Но никога не го правеше. Майката на Брашън винаги започваше да ридае и припада, когато съпругът ѝ се опитваше да накаже сина им. Така всичко му се разминаваше.

— Докато един ден той не откри, че прагът на родния му дом е затворен за него. Просто така. Всички, включително самият Брашън, смятахме, че това е просто блъф. Всички очаквахме, че след няколко дни бурята ще отмине. Но не се оказа така. Няколко дни по-късно Трел обяви, че официално е обявил по-малкия си син за свой наследник и че вече не признава Брашън. Единственото изненадващо в случая бе, че той удържа на думата си.