Един от панелите на тавана рухна цял, подпирайки единия си край върху ствола. Момчето неочаквано се раздвижи:
— Бързо, да се укрием там!
Преди Рейн да е успял да му попречи, хлапакът вече търчеше сред сипещите се отломки и се хвърляше под наклонения панел.
— Там водата ще ни удави! — изрева подире му младежът. Въпреки това той започна да криволичи на свой ред, за да се оттегли под това съмнително укритие. В залата отново притъмня. А таванът продължаваше да се рони.
Тя далеч нямаше намерение да се събужда още, ала някой беше започнал да я бута по гърба.
— Престани, Силдин! Боли! — тросна се девойката.
И Малта се претърколи, решена хубаво да напердаши брат си. Едва тогава тя осъзна, че не се намира в стаята си у дома. Не, тя лежеше на някакво неудобно и студено място. На всичкото отгоре под бузата ѝ се бяха залепили листа.
Сатрапът отново я побутна с крак.
— Ставай! — нареди той. — Виждам блясък сред дърветата.
— Ритнеш ли ме отново, ще видиш звезди посред бял ден! — озъби се Малта. Нещо в тона ѝ накара Косго да направи крачка назад.
Свечеряваше се. Още не беше достатъчно тъмно, за да се виждат звездите, но и в този сумрак светлините на града се виждаха добре. Това беше гледка, която едновременно обнадежди и разочарова Малта: вече се знаеше посоката, в която да поемат, ала светлините изглеждаха толкова далече…
Тя се надигна бавно, защото цялата снага я болеше.
— Намери ли весла? — обърна се тя към сатрапа.
— Аз не съм ти слуга — високомерно отвърна владетелят.
Девойката скръсти ръце.
— А аз не съм ти слугиня — заяви Малта и се навъси. В затрупания град щеше да е тъмно като в гроб. Как бе възможно начело на цяла Джамаилия да стои тъй некадърен и безполезен човек?
Тя погледна към Кеки. Съветничката се беше разположила в лодката с вида на куче, изчакващо разходката си. Тук водата бе толкова плитка, че лодката бе допряла дъното заради тежестта на придворната. При тази гледка Малта едва не се изсмя с глас.
Тя погледна отново към сатрапа: Косго я наблюдаваше с възмутен вид. Този път тя не можа да овладее смеха си.
— Предполагам, че връщането ви в града е единственият начин да се отърва от вас — каза девойката, след като се успокои.
— Където ще получиш наказание, съответстващо на проявеното от тебе неуважение — високопарно заяви сатрапът.
С любезен интерес Малта се осведоми:
— Това мотивиране ли трябваше да представлява?
Сатрапът се замисли за момент, преди да отвърне.
— Ако занапред ми се подчиняваш с готовност, ще склоня да проявя снизхождение.
— Нима? — изрече девойката. Тази игра ѝ стана скучна, затова тя отново се отправи към дупката в земята. В тялото ѝ не бе останала част, която да не е измъчвана от болка. Краката ѝ бяха разранени, коленете и кръстът пламнаха мъчително, когато тя приклекна, за да пропълзи обратно сред останките.
Наложи ѝ се да търси в тъмното, тъй като маслото във фенера им беше свършило. Заради тези обстоятелства на диренето тя не намери гребла, но успя да открие няколко кедрови дъски, които щяха да свършат работа. Не точно като весла, по-скоро като пръти. Пак щяха да се окажат достатъчни за направляването на лодката. Пътуването към Трехог щеше да бъде дълго, но до сутринта все щяха да пристигнат.
За обясненията, които щеше да ѝ се наложи да дава подир завръщането си, Малта се стараеше да не мисли.
Тя се навъси за момент, докато изпълзяваше обратно, влачейки дъските подире си. Струваше ѝ се, че е забравила да свърши нещо… нещо, свързано с града… и някакви лостове. Бе напуснала града с някаква определена цел, но каква — не можеше да си спомни. Спомняше си единствено онова, което бе сънувала днес следобед: полет сред мрак.
Проблемът не се намираше в забравата — просто Малта си спомняше тъй много неща, че се затрудняваше да определи кои от тези спомени са нейни. Още със самото си слизане в затрупания град тя бе вършила неща, несвойствени за нея…
Горе тя завари останалите двама да седят в лодката.
— Ще трябва да излезете — търпеливо им обясни тя. — Първо ще трябва да избутаме лодката до по-дълбоки води.
— Не можеш ли просто да изтласкаш лодката с греблата? — оплака се Кеки.
— Не, не мога. Лодката трябва да плава свободно, за да може да се гребе.
Докато изчакваше знатните гости да стъпят обратно на брега, тя размишляваше над знанията, които притежаваше благодарение на своя произход и на които до този момент не бе помисляла да придава специално значение. Излизаше, че имало предимства да принадлежиш към Търговски род.