Заради мрачината им трябваше известно време, за да открият подходящо място за пускането на лодката. Подир това и Кеки, и сатрапът с изключителна плахост пропълзяха вътре по един близък корен. Малта ги разпрати в двата края на съда, а самата тя се разположи в средата — щеше да стои права, за да си служи с импровизирания прът.
Не за първи път девойката сядаше в лодка: като малка се бе разхождала с една малка гемия из дворното езеро. Ала тези обстоятелства бяха различни… дали щеше да успее?
Тя повдигна очи към светлините на висящия град. Да, щеше да успее. Целта ѝ бе видима, съществуваше. И подлежеше на достигане.
Възвърнала увереност, Малта започна да оттласква лодката.
Глава тридесет и осма
Капитанът на Парагон
Два дена бяха минали от сблъсъка със змията и животът на кораба почти си бе върнал обичайната рутина. Хаф дори направи опит да възобнови задълженията си, но след няма и час на слънце припадна, като за малко не се изтърси от въжетата. Към Алтея той се обръщаше със значително по-голямо уважение; останалите моряци също следваха примера му.
Хаф не бе ѝ благодарил, задето тя му беше спасила живота, но пък Алтея и не очакваше благодарност — стореното от нея влизаше в задълженията ѝ. За нея щеше да е достатъчно, ако той най-сетне се примиреше и признаеше превъзходството ѝ в определени области.
Имаше моменти, в които тя не можеше да не се замисли коя от двете ѝ постъпки бе ѝ спечелила искреното уважение на екипажа: извличането на Арту или битката със змията. Тялото ѝ още носеше болките, заработени във въпросния ден — но тъй като с тях Алтея бе откупила почитта на хората си, болката бе съпроводена с удовлетворение.
Брашън все още изглеждаше отвратително: мехурите по лицето му се бяха пукнали и сега кожата му се белеше, придавайки му състарен вид. А може би самият капитан се чувстваше изтощен.
По някаква неназована причина Брашън бе призовал нея, Янтар и Лавой в каютата си. И сега тримата стояха пред капитана си, изчаквайки го да заговори. Алтея се развличаше с опита си да отгатне обстоятелството, наложило събирането им.
Със сериозен глас Трел поде:
— Моряците започват да се сработват и да приличат на истински екипаж, макар да има още какво да се желае… Но не това е най-важното. Нашата мисия ще ни отведе сред води, където уменията в битка са по-важни от уменията на борда. Време е да определим какво точно бихме могли да очакваме от хората си, ако се натъкнем на още змии или на пирати.
Той се навъси и се облегна в креслото си, подир което кимна към масата и обкръжилите я столове. В единия ѝ край бяха захвърлени няколко парчета платно; бутилка бренди и четири чаши също присъстваха върху плота.
Докато останалите се настаняваха, капитанът се зае да налива в чашите. Той беше и този, който вдигна наздравица:
— За досегашния ни успех. Нека той продължава и занапред!
Четиримата пиха. Брашън се приведе напред и сключи пръсти над масата.
— Ето как виждам нещата аз. За нашите моряци не е чужд побоят. Може да ви се стори странно, но това беше един от факторите, по които преценявах наеманите от мен хора. Те умеят да се бият, но не и да се сражават. Не са свикнали да действат единно, като бойна част, която се подчинява на нареждания при всякакви обстоятелства. Те трябва да знаят как при нужда да защитават Парагон, също и как да нападнат друг кораб. В такива моменти не може всеки да се осланя на себе си. Те трябва да се научат да се доверяват на преценката на офицерите си. Хаф трябваше да усвои по трудния начин, че висшестоящите не издават нареждания безпричинно… Затова искам да започнем да обучаваме моряците, докато този нагледен пример е още пресен в спомените им.
Брашъновият поглед се спря на Лавой.
— Двамата с теб говорихме по този въпрос, когато обсъждахме задълженията ти. Време е да започнем обучението. Искам всеки ден да има някаква тренировка. Сега времето е хубаво, корабът сам се грижи за себе си… Да се възползваме от тези благоприятни обстоятелства, защото те няма да продължат вечно. И друго. Бих искал да видя и по-голяма сплотеност. Прави ми впечатление, че някои от моряците все още се отнасят с презрение към бившите роби. Това трябва да се промени. Всеки един от тези хора е член от екипажа на Парагон. Няма бивши роби, престъпници и прочие.
Заместник-капитанът кимаше.
— Ще започна да ги размесвам повече. До този момент ги оставях сами да се организират, но вече изрично ще определям кой с кого ще работи. Разбира се, в началото те ще се противят. Ще има няколко пукнати глави, преди всичко да потръгне.