— Това се очаква — въздъхна Брашън. — Постарай се да не им позволяваш да се осакатят едни други, докато се опознават.
Лавой се засмя сухо:
— Имах предвид, че пукването на глави ще върша аз. Иначе разбирам какво искате от мен. Ще започна да ги обучавам да си служат с оръжие. За начало с дървени…
— Не пропускай да им съобщиш, че по-добрите оръжия ще останат за по-добрите бойци. Така ще се стараят повече — посъветва го Брашън в заключение и премести погледа си към Янтар. — И докато сме на темата за оръжия… От теб ще искам да въоръжиш кораба. Ще можеш ли да изработиш подходящо оръжие за Парагон, с което той да се брани от змиите? Нещо като копие? И смяташ ли, че той ще успее да се научи да борави с него?
Макар и изненадана, Янтар кимна:
— Мисля, че ще се справя.
— В такъв случай пристъпи към работа. Пригоди и някаква поставка, за да може оръжието да му е подръка. — Капитанът поклати глава. — Опасявам се, че из пиратските води по-често ще се натъкваме на тези създания. Искам да бъдем готови.
— Въз основа на нещата, които научих от Алтея, бих искала моряците да разберат, че морските змии реагират различно от останалите животни — с недоволен вид обяви Янтар. — Екипажът трябва да се научи да не им обръща внимание и да не ги провокира, освен ако самото създание не ни напада. Змиите не биха побягнали от един замах с копие, а точно обратното — това само би ги амбицирало да отмъстят.
Тя скръсти ръце. Без да обръща внимание на Брашъновото въсене, Янтар продължи:
— Ти сам знаеш, че това е така. Освен това… аз лесно бих могла да изработя подобно копие, но дали е разумно да въоръжаваме Парагон? Не говоря само за слепотата му. Въпросът е, че на моменти той става… неразумен. Има вероятност да се нахвърли върху змия, която не възнамерява да ни напада, а само проявява любопитство или дори е добронамерена. Предлагам вместо това да му изработим оръжие, към което той да не е в състояние да посегне във всеки един момент. Змиите му влияят странно… А съдейки по нещата, които видях до този момент, това влияние е двустранно. Той твърди, че змията го била следвала дни наред, опитвайки се да разговаря с него. Струва ми се уместно да ги отбягваме, доколкото това е възможно. А когато се натъкнем на тях, не бива да ги превръщаме в свои врагове. — Тя поклати глава. — Смъртта на последното създание му повлия странно. Почти изглежда, че Парагон скърби за него.
Лавой изсумтя.
— Да не ги превръщаме във врагове? Опитвали да разговарят? Ти явно си прихванала от лудостта на кораба, жено. Морските змии са животни. Те нито мислят, нито чувстват. Ако убием достатъчно от тях, те ще се научат да ни оставят на мира. Аз подкрепям капитана. Трябва да въоръжим кораба.
Той сви рамене в отговор на хладния ѝ поглед и добави:
— Само един шут не би се съгласил с това.
— Аз не съм съгласна — невъзмутимо се усмихна Янтар. — Това не е първият път, в който ме наричат така, надали е и последният. И все пак аз ще ти кажа следното: хората отказват да признаят на животните способността за мисли и чувства, главно за да не чувстват вина заради онова, което правят с тях. Но в твоя случай има и друга причина — за да се боиш по-малко от животните.
Лавой презрително поклати глава.
— Не ме е страх от някакви си влечуги. Нито бих изпитал съжаление за нещо, което съм им причинил. Бих съжалил единствено, ако допусна да ме излапат. — Той се обърна към Брашън. — С ваше позволение, капитане, бих искал да се върна на палубата. Хората ще започнат да се тревожат от отсъствието на всички помощници.
Брашън кимна и отбеляза нещо в бордовия дневник.
— Започни с тренировките още днес. Нека акцентът да пада не само върху самите движения, а и върху бързината, с която командите биват изпълнявани. Накарай ги да разберат, че те трябва да действат единствено в отговор на заповед, особено ако имаме насреща си морска змия. Постарай се да включиш по-умелите моряци, нека помагат на другарите си. Двама от бившите роби имат добър опит с оръжията. Джек също — тя е бърза и умее да размахва ножа. Тъкмо така екипажът ще се сплоти още по-добре.
Той замълча за момент.
— Янтар ще изработи оръжие за кораба и ще го научи да си служи с него. — Тук Брашън се обърна към нея. — Парагон ще получава оръжието си по нейна преценка, освен ако аз не наредя изрично. Смятам, че нейните наблюдения относно змиите и тяхното влияние върху кораба са основателни. Ние ще се стремим да ги отбягваме, подминаваме и чак в краен случай ще влизаме в битка с тях: в този ред се подрежда тактиката ни. — Капитанът помълча, за да подчертае тези си думи пред Лавой. — Това е всичко, свободен си.