По лицето на помощник-капитана пробяга гняв: на практика Брашън бе перифразирал препоръките ѝ под формата на заповед. Всеки друг би се примирил, но Лавой ясно изразяваше недоволството си. То пролича в резкия начин, по който той кимна и се обърна към вратата.
Алтея и невъзмутимата Янтар също понечиха да се надигнат, но капитанът ги спря.
— С вас двете трябва да обсъдя още някои неща. Седнете.
Лавой спря и погледна през рамо. Очите му припламнаха.
— Тези неща касаят ли и мен, капитане?
— Ако беше така, щях да ти наредя да останеш. Ти вече получи задачата си — със студен поглед отвърна Брашън.
Алтея затаи дъх. По всичко изглеждаше, че сблъсъкът между двамата е неизбежен. Напрежението бе осезаемо…
Лавой възнамеряваше да отвърне нещо, но се отказа в последния момент и вместо това кимна отново. Той дори не затръшна вратата след себе си, просто я затвори малко по-рязко.
— Това разумно ли беше? — попита Янтар след няколко секунди мълчание.
Брашън и нея прикова с хладен капитански взор:
— Може и да не е било разумно, но беше необходимо. — С въздишка той се облегна назад и допълни чашата си, за да има с какво да навлажнява уста по време на последвалите разяснения. — Той е мой заместник. Това не му дава правото да се мисли за единственото звено между мен и екипажа, нито да смята, че неговото мнение е единственото, в което съм длъжен да се вслушвам. Недопустимо е да се намесва по подобен начин. — Трел леко се подсмихна. — Да не говорим, че аз съм в правото си да не се вслушвам в ничии съвети.
Янтар се навъси, но Алтея веднага разбра от каква позиция говореше той. Това я накара да погледне на него по съвсем нов начин. Брашън притежаваше онова неопределимо качество, което изграждаше добрия капитан. Натискът на новите отговорности бе очертал нови бръчки по челото и в крайчетата на устата му. И освен това той бе прокарал между себе си и екипажа онази ледена черта, отделяща съответните им задължения. Може би той беше самотен…
В следващия момент тя осъзна, че тази ѝ мисъл няма значение. Брашън бе станал такъв, какъвто трябваше да стане. Тази подредба на обстоятелствата беше наложена от самата нужда: не съществуваше друг начин, по който Трел пълноценно да управлява кораба. Разбира се, наличието на тази граница отделяше и нея самата… но дори и това ѝ съжаление се стопи пред прилива на гордост. Ето това беше потенциалът, който баща ѝ бе съзирал в него. И Брашън бе оправдал доверието на покойния си капитан.
За момент той я погледна мълчаливо. (Беше ли възможно да е усетил мислите ѝ?) Сетне той посочи към парчетата платнище.
— Алтея, ти винаги си била по-умела от мен с писеца… Бих искал да прекопираш тези скици. Това са пиратските пристанища, които посетих като помощник на борда на Пролетна вечер. За начало ще потърсим Вивачия в Заграба, макар да се съмнявам, че ще успеем да я заварим там. Във всички случаи тези карти ще ни помогнат. Ако нещо ти се стори неясно, питай. Когато приключиш, ще ги покажем и на Лавой. Той не може да чете, но има отлична памет. Важно е всички от нас да притежават това знание.
Загатнатото в последните му думи я накара да изтръпне. Още от този момент Брашън вземаше мерки, в случай че бъде убит. Самата Алтея бе избягвала да мисли за това. Брашън не бе могъл — това бе част от тежестта на отговорностите.
Той побутна парчетата платнище към нея. Младата жена се зае да ги разглежда, но бързо изгуби концентрация: заради думите, с които капитанът се обърна към приятелката ѝ.
— Янтар… Снощи ти си била извън борда. Парагон те е държал на ръце. Самият аз чух гласовете ви.
— Така беше — безстрастно се съгласи тя.
— И какво правеше там?
Майсторката на накити придоби смутен вид.
— Експериментирах.
Брашън изсумтя през носа си.
— Преди малко ти сама видя, че аз не търпя неподчинение дори от своя първи помощник. Какво те е накарало да смяташ, че за теб ще направя изключение? — Следващите си думи той произнесе по-меко. — Щом се случва на борда на кораба, аз трябва да зная. Слушам те.
Янтар се загледа в ръцете си, неизменно обгърнати в ръкавици.
— Вече обсъждахме това, преди да отплаваме… Парагон знае, че аз възстанових ръцете на Офелия. Той смята, че щом съм успяла да поправя нея, на него също ще мога да върна зрението. — Тя облиза устни. — Но самата аз се съмнявам.
Гласът на Брашън придоби заплашителен тон:
— Както и аз. Което ти много добре знаеш. Преди да отпътуваме ти казах, че сега не е моментът за подобни рисковани експерименти. Разочарованието, което Парагон би изпитал от един неуспешен опит, ще представлява заплаха за всички ни.