Лицето на Янтар започна да потъмнява гневно.
— Зная какво си мислиш — продължи капитанът. — Само че не става дума за нещо, което засяга само двама ви. То касае всички нас.
Тя си пое дъх.
— Аз не съм докосвала очите му, капитане. Нито съм му давала празни надежди, че ще го сторя.
— А какво си правила тогава?
— Заличавах звездата, белязала гръдта му. Седмолъчата звезда.
— Той каза ли ти за значението на този знак? — с интерес попита Брашън.
Жената поклати глава.
— Не. Самата аз също не зная. Но ми е известно, че той я асоциира с изключително тягостни спомени. Заличаването ѝ беше нещо като компромис, на който двамата с него се спряхме. Онази среща със змията го смути дълбоко. През цялото време досега не е мислил за друго. Той се опитва да преосмисли целия си живот — като момче, което пристъпва в зрелостта. Стигнал е до извода, че нищо не е такова, каквото е смятал, затова построява наново възгледите си.
Янтар си пое дъх с вида на човек, комуто предстои да изрече нещо важно. В последния миг тя размисли и вместо това изрече:
— За него това е време на напрегнат размисъл. Това само по себе си не е нещо лошо, но изисква от него да се вгледа дълбоко в самата си същина: което в неговия случай налага съприкосновението с болезнени спомени. Моето желание беше да го разведря.
— Трябвало е първо да ми поискаш разрешение. И не е трябвало да работиш извън борда без надзор.
— Парагон ме пазеше — изтъкна тя. — Той лично ме държеше.
— И все пак. — В тези три думи Брашън смогна да вложи остро предупреждение. — Занапред искам да зная, когато ще работиш по фигурата. — С по-мек глас той се осведоми — Как върви работата?
Този път Янтар задържа невъзмутимостта си.
— Бавно. Този материал е изключително твърд. Освен това моята цел не е да изстържа звездата, заменяйки я с друг белег. Аз по-скоро я прикривам, отколкото отстранявам.
— Разбирам. — Брашън се надигна и със замислени крачки започна да се разхожда из каютата. — Смяташ ли, че би могла да възстановиш очите му?
Тя печално поклати глава.
— Би се наложило да преработя цялото му лице. Дори и да запълня празнината на мястото на очите му и да резбовам нови, няма гаранция, че те ще прогледнат… Не съм запозната със специфичните свойства на този материал. Самият Парагон също не знае. Има голяма вероятност само да го увредя още повече.
— Разбирам — повтори Брашън след кратък размисъл. — Продължи да работиш по белега, но занапред искам да вземаш мерки като всеки друг моряк, който работи по корпуса. Това включва с теб да има друг човек. Друг човек — натърти той. — Това е всичко, свободна си.
На Алтея се струваше, че за приятелката ѝ е трудно да привикне към подчинението. В нейното надигане се долавяше известна наскърбена неохота.
Самата Алтея също избута стола си назад и се надигна, ала Брашън я спря на прага.
— Още нещо, Алтея.
Тя се обърна към него. И в отговор на мълчаливия му поглед затвори вратата след Янтар.
— Става дума за една услуга — въздъхна Трел. — Много е вероятно между Янтар и Лавой да изникнат търкания. Ще те помоля да я държиш под око… Не, не за да я пазиш. Тя е не по-малко опасна за Лавой, отколкото Лавой за нея. Той просто още не го е осъзнал. Затова искам от теб да следиш развитието на нещата. И ме предупреди, ако изникнат признаци, че ще се стигне до сблъсък. След случилото се днес Лавой несъмнено ѝ има зъб, но аз няма да му позволя да стигне прекалено далече.
— Тъй вярно — кимна тя.
— И още нещо. — Брашън се поколеба. — Ти как си? Как са ръцете ти?
— Оправят се. — Алтея протегна пръсти към него. И зачака, защото виждаше, че той иска да каже още нещо.
— Искам да знаеш… — тихо заговори Трел. — В онзи момент едва се сдържах да не удуша Арту с голи ръце. И все още ми се иска да го сторя.
— Аз стигнах по-далеч в опита си да го убия — кисело се подсмихна младата жена. — Но нещата се развиха още по-добре. Аз го надвих. Той го знае, екипажът също го знае. Ако ти беше се намесил, все още щеше да ми се налага да се докажа пред останалите. И щеше да ми бъде още по-трудно.
И в този миг тя усети какво очаква да чуе той от нея.
— Ти постъпи правилно, капитан Трел.
За момент Брашън се усмихна искрено. С неподправено удовлетворение.
Алтея трябваше да скръсти ръце, за да не позволи на тялото си да се приближи към него.
— Моряците уважават преценката ти. Аз също.