— Известно време Брашън се навърташе из града, гостувайки на разни места, ала скоро изчерпи чуждото гостоприемство и собствените си пари. Вече му се беше създала репутация на човек, който разваля по-малките момчета. — Граг се ухили разбиращо. — И на мен, и на брат ми ни беше забранено да разговаряме с него.
— Един ден той изчезна. Никой не знаеше какво е станало с него. — Той скриви лице. — То и хората не се интересуваха особено. След себе си Брашън бе оставил много дългове, но никой от кредиторите не очакваше да си получи парите. И тъй. Повечето хора смятаха, че Бингтаун само печели от отсъствието му.
Граг сведе поглед.
— Известно време след напускането му плъзна слух, че една девойка от Трите кораба била заченала от него. Въпросното бебе се роди мъртво, но въпреки това девойката пак бе съсипана.
Алтея се чувстваше отвратително. Не ѝ беше приятно да слуша как Граг кори Брашън. Искаше ѝ се да може да отрече чутото, ала младият мъж говореше с увереността на запознат с истината. Брашън не бе започнал живота си сред несправедливост, а бе живял ролята на глезен първороден син, лишен от дисциплина и етика. Той бе постъпил на работа при баща ѝ години по-късно; едва под неговия контрол Брашън се бе превърнал в порядъчен мъж. Да, това беше истината, колкото и да не ѝ се искаше да го признае. Това обясняваше пиянството, киндина. И курвалъка, без милост към себе си додаде тя.
Не, Алтея нямаше да укрива истината зад преструвки. Тя бе лъгала себе си, че Брашън проявява романтичен интерес към нея. Истината бе, че в онзи момент тя се беше държала като курва, с което му бе предоставила предпочитания от него тип партньорка. Нужно беше единствено да си припомни начина, по който двамата се бяха разделили, за да се увери. В мига, в който той бе разбрал, че тя вече се е опомнила и повече няма да го допуска до тялото си, той се бе обърнал срещу нея.
Изпълни я срам. Как бе могла да се прояви като толкова наивна и глупава? Ако той се върнеше в Бингтаун и разкажеше за случилото се между тях, с нея щеше да е свършено, също като с онази девойка от потомците на Трите кораба.
Граг не осъзнаваше смущението ѝ. Той бе приклекнал пред едно сандъче край леглото и ровеше вътре.
— Непрекъснато съм гладен. Откакто имам зъбобол, готвачът ми дава единствено супа и хляб без кори. Ти искаш ли сушени плодове? Кайсии или смокини? Джамаилски са.
— Не, благодаря, в момента не ми се яде нищо.
Другият прекъсна търсенето си и извърна към нея усмихнато лице.
— Сега за първи път звучиш като истинска дъщеря на Търговец. Не зная дали да се чувствам облекчен, или разочарован.
Самата Алтея не бе сигурна дали да се чувства поласкана или наскърбена.
— Какво искаш да кажеш?
Той отнесе опакованите плодове обратно до леглото и седна. Алтея се настани до него в отговор на поканата му.
— Сега пак се връщаш към обичайното. Двамата сме сами, зад затворена врата, а ти спокойно сядаш на леглото до мен. Когато ти казах, че Брашън е оставил излъгана жена, ти не пребледня и не ме укори, задето говоря подобни неща, а се замисли.
Граг поклати глава.
— По време на служба ти носиш косата си вързана. Виждал съм те да бършеш ръце направо в ризата си. А в началото, когато се преструваше на юнга, ти се разхождаше боса и с панталони. И в същото време аз си спомням, че танцувах с една изключително женствена жена, която ухаеше прекрасно и танцуваше с лекотата на… Със същата лекота, с която се стрелваш сред въжетата. Как успяваш, Алтея?
Той се облегна на стената, ала начинът, по който я погледна, стопяваше разстоянието между тях.
— Как успяваш да се движиш с такава лекота сред тези два свята? На кой от тях принадлежиш в действителност?
— Защо трябва да избирам само един от тях? — възрази Алтея. — Ти си и умел моряк, и синът на Търговец. Защо аз да не притежавам същото съчетание?
Събеседникът ѝ отметна глава и се засмя.
— Пореден отговор, който човек не би могъл да очаква от една Търговка. Поне не и от нашето поколение. Едно момиче би се радвало на комплимента за танците, а не би изтъквало способността си да работи на палубата. Ти ми напомняш на историите, които разказва Офелия. Според нея имало време, когато жените работели наравно с мъжете, а понякога дори ги надминавали.
— Всеки, който познава историята на Бингтаун, знае, че във времето, когато нашите предци достигнали Прокълнатите брегове, всекиму се е налагало да се бори, за да преживява. Ти знаеш това не по-зле от мен.