Двукраките създания на кораба я интригуваха. По пътя тя щеше да ги изучава, а когато най-сетне се събереше със себеподобните си, към спомените, които щеше да им дари, щеше да е прибавила и собствено знание. Поне това тя им дължеше.
Помнещата се потопи по-дълбоко и направи опит да разгърне деформираните си мускули. При издигането си към повърхността тя зае позиция в дирята на кораба, който сам я повлачи след себе си.
Към деня, в който тя щеше да сподели паметта си.