Тя започваше да се дразни. Нима той загатваше, че тя се държи непристойно?
— Така е — тихо призна той. — Ала в Бингтаун има много жени, които вече не биха признали това.
— Главно защото вече не е модерно. Главно защото техните братя или бащи биха се срамували от тях, ако го стореха.
— И това е така. Покрай теб аз разбрах, че подобни възгледи са лъжа не само спрямо историята, но и самия живот. — Той я погледна. — Алтея… В последно време моите родители ме насърчават да си потърся съпруга. Аз съм влязъл късно в техния брак; те биха искали да видят внуци, преди да станат прекалено възрастни и да не могат да им се насладят.
Алтея слушаше смаяно. Неочакваните му думи я бяха шокирали. Той наистина ли насочваше разговора към тази тема?
— Когато съм в Бингтаун, майка ми кани Търговки и техните дъщери на чай. Аз покорно посещавам всички събития. Случвало се е да танцувам с няколко жени. — Тук той ѝ се усмихна топло. — Няколко от тях проявяваха интерес към мен. Но всички ухажвания, които подемах, ми донасяха разочарование. Баща ми поглежда към жената и ме пита: „Тя ще може ли да се грижи за себе си, домакинството и децата, докато ти се намираш в открито море?“ Аз я поглеждам в търсене на отговор: и без значение колко чаровна и остроумна ми е изглеждала, тя не притежава нужната сила.
— Може би защото не си им давал възможност да се докажат пред теб — каза Алтея. Граг печално поклати глава.
— Не. Две от тях аз запитах директно. Напомних им, че един ден от мен ще се очаква да застана начело на живия кораб Офелия. Как биха се чувствали, попитах ги аз, да се налага да ме споделят с кораб? Със сприхав и понякога ревнив кораб, открито добавих аз. Напомних им, че понякога ще отсъствам с месеци. Че е възможно да отсъствам, когато децата ми се родят или когато покривът протече. — Младият мъж сви рамене. — Всички до една ми отвръщаха, че все съм щял да открия начин да оставам за по-дълго у дома. Когато им казах, че това е невъзможно, те сложиха край. Една от тях дойде на борда на Офелия и предложи, че би могла да плава заедно с мен, стига да утроя големината на капитанската каюта. Но щяла да ме придружава само до раждането на първото ни дете. Тогава трябвало да се постарая да си идвам у дома по-често и за по-дълго.
— Не си ли ухажвал девойка, чието семейство да притежава жив кораб? Която би могла да разбере какво означава за теб Офелия?
— Веднъж танцувах с една — тихо отвърна Граг.
Настъпи мълчание. Може би той очакваше от нея някакъв отговор, ала Алтея си нямаше представа какво да отвърне. Граг се раздвижи съвсем бавно, сякаш се боеше, че движението ще я прогони. И леко докосна ръката ѝ, отпусната върху леглото. Допирът беше почти неосезаем, но я накара да потръпне. А едновременно с това сърцето ѝ се изпълни с отчаяние. Тя харесваше Граг и го намираше за привлекателен, ала сега не беше моментът за това. Нима Алтея бе сторила нещо, за да го окуражи към подобен разговор? Как трябваше да разреши проблема? Той дали щеше да се опита да я целуне? И ако да, дали тя щеше да му позволи?
Алтея подозираше, че ще го допусне.
Но Граг не помръдна. Промени се единствено гласът му, по-дълбок и по-тих. Сините му очи бяха меки и искрени.
— В теб аз виждам силна жена. Жена, която би плавала редом с мен или би се справяла умело в мое отсъствие. Виждам човек, който не ревнува от Офелия. — Той замълча и се усмихна печално. — Ако някой ревнува, то това съм аз, заради времето, което тя прекарва с теб. Алтея, не бих могъл да си представя по-добра съпруга от теб.
Макар да бе очаквала тези думи, те пак смогнаха да я шокират.
Тя понечи да каже нещо, но Граг повдигна пръст.
— Първо ме изслушай. Дълго обмислях това и виждам, че за теб също би имало предимства. Не е тайна, че семейство Вестрит далеч не се намира в процъфтяващо състояние. Това те поставя в положението на откуп за семейния дълг. Също така е всеизвестно, че Дъждовните Търговци не биха взели жена, която е омъжена или е сгодена. Със самото обмисляне на моето предложение ти преставаш да се притесняваш от тях. — Мъжът внимателно изучаваше лицето ѝ. — Ние сме заможно семейство. Сватбеният подарък, който майка ти ще получи, ще бъде значим, достатъчен, за да обезпечи остатъка от живота ѝ. Ти недвусмислено показа, че не смяташ Кайл за способен да се грижи за нея.
Алтея се затрудняваше да отвърне.
— Наистина не зная какво да кажа… Вярно е, че двамата с теб флиртувахме, но не подозирах, че чувствата ти са тъй дълбоки, за да те тласнат към предложение за брак.