Выбрать главу

Граг леко сви рамене.

— Аз съм предпазлив човек, Алтея. Не виждам смисъл да се отдавам сляпо на чувствата си. В таза фаза на нашите взаимоотношения мисълта е първото, което трябва да споделим, преди страстта. Трябва да говорим откровено един с друг, за да разберем дали споделяме едни и същи амбиции и цели.

Той продължаваше да се взира в лицето ѝ. Пръстът му отново докосна ръката ѝ.

— Не мисли, че аз не изпитвам привличане към теб. Искам да знаеш, че е така. Но аз не съм човек, който би поставил сърцето си преди главата.

Той говореше тъй сериозно. Алтея опита да се усмихне.

— А аз се боях, че ти ще се опиташ да ме целунеш.

Граг се усмихна и поклати глава.

— Аз не съм някакво импулсивно хлапе, нито грубиян. Не бих целунал жена, която не ми е дала разрешение. Освен това няма смисъл да се измъчвам с нещо, което все още не мога да обявя за свое. — Той сведе очи от сепнатото ѝ лице. — Надявам се, че не съм бил прекалено открит. Ти може и да си живяла на борда на кораб, но все още си оставаш дама и Търговска дъщеря.

Немислимо беше тя да сподели онова, което минаваше през главата ѝ в този момент. Тя знаеше, с непоколебима увереност, че никога не би пожелала да бъде целуната от мъж, който преди това е поискал разрешението ѝ. Разрешете да се кача на борда, обади се шегаджийски гласец. Трябваха ѝ усилия, за да сдържи усмивката си в отговор. Споходи я неочаквана мисъл, че Брашън вече я е покварил, макар и не по обичайния начин. След неоспоримия начин, по който той бе изразил желанието си да я притежава, учтивата сдържаност на Граг ѝ изглеждаше почти глупава. Тя го харесваше, наистина. Но тези внимателни преговори не предизвикваха нищо в нея. Ситуацията се бе превърнала в непоносима. Но Алтея не можеше да измисли нищо, с което да я разреши.

Сякаш самата намеса на Са я спаси.

— Всички на палубата! — изрева някой с глас, смесил отврата и страх. Без капка колебание Алтея изхвърча през вратата, а Граг я последва веднага, без да си прави труда да омотава лицето си. Тази заповед не търпеше отлагания.

Екипажът на Офелия се бе струпал на носа. При присъединяването си към останалите моряци Алтея получи възможност да зърне необичайна гледка. Една калсидска бойна галера, плаваща под знамето на сатрапа, бе препречила пътя им. Различието между размерите на двата кораба би предизвикало смях, ако не беше фактът, че палубата на галерата бе изцяло покрита от въоръжени войници. По-малкият съд беше далеч по-маневрен от живия. И освен това бе по-бърз от повечето кораби. В слабия вечерен вятър Офелия не можеше да избяга. Галерата се бе приближила до нея откъм наветрената страна, възползвайки се от посоката на вятъра. Бягството не представляваше вариант.

Скръстила ръце пред гърдите си, фигурата мълчаливо се взираше в калсидския съд, чийто нос изобразяваше конска муцуна. Алтея побърза да огледа хоризонта, но други съдове не се виждаха.

— Защо препречвате пътя ни? Какво означава това? — изкрещя капитан Тенира.

— Спуснете котва. В името на вашия сатрап, ние ще се качим на борда за проверка! — заяви брадат мъж, застанал на носа на другия съд. Той имаше руса коса, стегната в дълга опашка, а също и трофеи: пръсти, привързани към кожената му жилетка с влакна от косми. Сред заплашителната му усмивка личаха празнини.

— На какво основание? — възкликна Алтея към моряците край себе си. А капитан Тенира не си направи труда да се отегчава с подобни въпроси.

— Нищо подобно. Вие нямате право да изисквате подобно нещо от нас. Отдръпнете се. — Търговецът изрече тези думи с ясен и спокоен глас.

— В името на сатрапа, спуснете котва и се пригответе за проверка — заяви калсидецът. Той продължаваше да се усмихва със същата заплаха. — Не ни принуждавайте да използваме сила.

— Опитайте — мрачно отвърна капитан Тенира.

Другият капитан взе няколко свитъка от своя заместник и ги размаха към Тенира. Свитъците бяха обвити с червена панделка, към която бе прикрепен метален печат.

— Разполагаме с правото. Ще донесем документите на борда, за да го докажем. Ако сте честен кораб, няма от какво да се страхувате. Сатрапът се съюзи с Калсид, за да спре пиратството във Вътрешния проход. Той ни е делегирал права да спираме всеки подозрителен кораб и да го претърсваме за крадени стоки и други следи от пиратска дейност.

Докато капитанът говореше, неколцина от хората му вече пристъпваха напред, приготвили абордажни куки.

— Аз съм честен Търговец от Бингтаун. Вие нямате основания да ме спирате, нито аз ще допусна корабът ми да бъде претърсван. Отдръпнете се от пътя ни.