Куките вече биваха завъртани; когато капитан Тенира приключи, три от тях полетяха към Офелия. Първата не уцели, защото живият кораб се отмести встрани. Следващата достигна целта си, но бе веднага уловена от моряците и хвърлена обратно, преди да се е закрепила.
Самата Офелия улови третата. С рязко движение тя грабна прелитащата край нея кука и дръпна. Морякът на другия край на въжето полетя във въздуха.
С презрително движение фигурата захвърли куката с все въжето и човека във водата. Подир това тя опря юмруци в основата си — мястото, където биха се намирали хълбоците на жена от плът и кръв.
— Не смейте да опитвате отново! — гневно ги предупреди тя. — Махнете се от пътя ни или ще ви потопя!
От галерата се разнесоха удивени и сепнати викове. Мнозина бяха чували за живите кораби, но само единици от калсидските моряци бяха зървали един с очите си, още по-малко разгневен. Живите кораби рядко спираха в техните пристанища, те търгуваха предимно на юг.
Междувременно на съборения във водата моряк бе хвърлено въже.
— Офелия, не се меси! — изрева капитан Тенира. А калсидският му колега гневно нареди на хората си да приготвят огнени гърнета.
Офелия не му обърна внимание. При споменаването на огнените гърнета тя се сепна и изпищя гневно. Димящите съдове с катран вече биваха изкарвани на палубата на по-малкия съд. Тази бърза поява означаваше, че калсидският капитан ги е приготвил предварително.
— В името на Са, не! — изкрещя Алтея, забелязала приготвянето на обстрела. Малките и тумбести гърнета стояха прикрепени към краищата на стрели, от които се поклащаше платнен фитил. Когато тези снаряди уцелеха, те щяха да се пръснат, разливайки катран и мазнина. Офелия не можеше да ги избегне, а дори и живите кораби се страхуваха от огъня. Алтея се опасяваше не просто за щетите, а и за самата Офелия. Единственият погинал жив кораб бе намерил смъртта си именно заради пожар.
Офелия беше товарен, а не боен съд. На борда си тя не разполагаше с отбранителни съоръжения, защото пиратите рядко заплашваха живи кораби. Пък и беше всеизвестно, че един подобен кораб може да надмине всеки обикновен съд. Алтея се съмняваше, че до този момент някой е препречвал пътя на Офелия и е заплашвал да я вземе на абордаж.
В отговор на нареждането на Тенира моряците се втурнаха да изместват кораба встрани.
— Това няма да се окаже достатъчно — тихо каза Алтея на намиращия се край нея Граг. — Те ще ни подпалят.
— Донесете гориво на палубата! Ние също ще ги запалим! — гневно нареди Граг.
— Вземете и кофи с вода, за да гасим! — извика Алтея. — Граг, трябва да дадем нещо на Офелия, за да се бие с тях. Весло, някаква греда… Погледни, тя няма намерение да отстъпи.
Сред оживлението, изпълнило палубите ѝ, Офелия отново вземаше нещата в свои ръце. Напук на усилията на кормчията тя се насочваше право към галерата. Тя бе протегнала ръце напред; докато калсидци се подготвяха да изстрелят огнените си снаряди, фигурата започна да замахва към другия кораб като разгневено момиче. Ударите си тя придружаваше с изкрещявани обиди.
— Калсидски свине! Кои сте вие, че да ни спирате в собствените ни води! Кучи синове! Вие сте истинските пирати, робовладелски отрепки!
Един от бесните ѝ удари уцели. Огромната дървена ръка закачи боядисания кон на носа на галерата. Тя веднага го сграбчи и ожесточено тласна надолу, рязко движение, наклонило палубите и на двата съда. Почти никой не успя да се задържи на крака.
По-малкият съд пострада повече. Офелия рязко отдръпна ръка, така че галерата се разклати като детска люлка. Изстреляните снаряди полетяха произволно. Едно от гърненцата порази палубата, от която бе изстреляно, две прелетяха над Офелия и паднаха във водата.
Друго гърне удари десния ѝ борд. Фигурата веднага притисна ръка над пламналото петно. Когато я отдръпна, катранът по пръстите ѝ пламна отново. Офелия изпищя.
— Задуши пламъците! — изрева Алтея. Моряците трескаво изливаха вода върху корпуса. Офелия беше прекалено паникьосана, за да се вслуша в нея. Тя отново се нахвърли върху галерата, надвила кормилото. Пламналите ѝ ръце сграбчиха по-малкия съд. Тя го разтърси като играчка и презрително го захвърли встрани. По-голямата част от пламъците се пренесоха върху другия съд. Пуснала галерата, Офелия притисна ръцете си една в друга и скръцна със зъби. Пламъците утихнаха окончателно. Сетне, с резкия жест на дама, която грабва полите си и напуска стаята, тя рязко се подчини на кормилото и платната си и се извърна от галерата. Докато минаваше покрай нея, Офелия презрително отметна глава.