Пламъците бързо обгръщаха по-малкия съд; гъст дим се издигаше едновременно с крясъците на екипажа, пленен на борда му. Неколцина дръзнаха да изкрещят заплахи подир Офелия, но ревът на пламъците превърна думите им в крясъци. Живият кораб се отдалечи.
Глава шеста
Сатрап Косго
— Скучно ми е, а главата ме боли. Разсей ме от болката.
Гласът долетя от дивана зад нея.
Серила не повдигна перото си от хартията.
— Велеславни сатрапе, този дълг не принадлежи на мен — тихо изтъкна тя. — Ти ме призова тук, за да се допиташ до препоръката ми относно кризата в Бингтаун. — Тя посочи към свитъците и книгите, положени върху масата. — Както виждаш, това съм готова да сторя.
— Не може да очакваш от мен да обръщам внимание на съвета ти, когато главата ми ще се пръсне. Чак ми чернее от болка.
Серила остави пергаментите и се обърна към младия мъж, който лежеше по лице върху дивана. Сатрапът бе обграден от копринени възглавнички.
— Не мога да обещая, че моята препоръка ще те разсее — каза тя, като се стараеше да не допуска раздразнение в гласа си. — Но ако седнеш при мен, ще мога да изложа пред теб подробностите от неразбирателството с Търговците.
Сатрапът простена.
— Серила, на теб ти доставя удоволствие да ми причиняваш главоболие. Ако не си способна на състрадание, върви си и изпрати Вери. Или онази нова съветничка от Нефритовия остров… Как ѝ беше името… Мег. Да, изпрати Мег.
— Подчинявам се с радост, велеславни Косго.
Тя не се опита да скрие оскърблението си. Съветничката блъсна книгите и се надигна от масата.
Сатрапът се претърколи по гръб и протегна белезникавата си ръка към нея.
— Всъщност, промених си решението. Зная, че трябва да изслушам мъдростта ти. Всички мои сановници ми казват, че ситуацията е критична. Но как бих могъл да мисля, когато ме боли толкова? Разтрий главата ми, Серила. Само за малко.
Серила се приближи, наложила си умиротворително изражение. Тя си напомни, че проблемът с Бингтаун трябва да бъде разрешен, а разрешаването му дори можеше да ѝ донесе предимство.
— Не съм имала намерение да усилвам страданието ти, господарю. Щом главоболието ти е тъй остро, за Бингтаун ще говорим по-късно. Както ти сам каза, проблемът е критичен. А ако те интересува моето мнение, настоящата позиция на двора е несъстоятелна.
Тя смъкна няколко от възглавничките на пода, за да си отвори място да седне. Косго веднага пропълзя към нея и отпусна глава в скута ѝ. Подир това той затвори очи и притисна буза към нея като дирещо мляко агне. Серила стисна зъби.
— Сякаш съм прокълнат. Главоболия, разстройство, газове. Някой определено ме е проклел. Защо иначе ще страдам от подобни болки. — Той тихо простена и отпусна едната си ръка върху бедрото ѝ.
Серила допря пръсти до тила му и започна да разтрива. Тя действително усещаше напрежение.
— Може би малко свеж въздух би те успокоил. Разходката винаги се отразява благоприятно на червата. Градините от южната страна на храма са прекрасни. Тяхното билково ухание може да облекчи страданията ти.
— Много по-лесно би било да накарам някой от слугите да ми накъса. Мразя да излизам в толкова ярки дни, светлината наранява очите ми. Как изобщо ти хрумна да ми говориш за разходки, след като ме боли толкова? — Той невъзмутимо повдигна края на робата ѝ и отпусна пръсти върху гладката кожа. — Освен това при последното си отиване край храма се спънах в едно стърчащо паве, паднах на колене и си изцапах ръцете. Като роб се омърлях. Ти знаеш, че аз ненавиждам мръсотията — нацупи се той.
Серила премести ръце върху раменете му и започна да масажира енергично, карайки го да трепне.
— Във въпросния ден ти беше прекалено опиянен, велеславни — напомни му тя. — Затова се препъна. А мръсотията по ръцете ти представляваше собствените ти стомашни сокове, повърнати мигове преди това.
Той рязко изви глава към нея.
— И това означава, че виновникът съм аз? — саркастично попита Косго. — Пък аз си мислех, че целта на павирането е да направи земята равна. Бедният ми стомах бе шокиран от това падане. Няма нищо чудно в това, че не съм успял да задържа храната си. Трима лечители подкрепиха това ми мнение. Но аз съм сигурен, че моята образована компаньонка знае повече от велеславния сатрап Косго и неговите лечители.
Тя се надигна рязко, без да обръща внимание на неудобството му. Сграбчи китката на дирещата му ръка и презрително я блъсна към собствените му слабини.
— Тръгвам си. От мен се очаква да бъда придворна съветничка. Нищо не ме задължава да търпя разгул.