Косго приседна, стиснал юмруци.
— Ти се забравяш! Никой не може да обръща гръб на велеславния сатрап Косго. Върни се. Ще си отидеш, когато аз ти разреша.
Серила се изправи в цял ръст. Тя беше почти една глава по-висока от този нездрав и разглезен младеж. Зелените ѝ очи блеснаха.
— Ти се забравяш, Косго. Ти не си някакъв си калсидски благородник с харем от курви, които са готови да си издерат очите една на друга, за да доставят удоволствие на своя господар. Ти си сатрапът на Джамаилия. А аз съм твоя съветничка, една от компаньонките на трона — не някакъв напарфюмиран инструмент за удоволствия. Истина е, че ти ми разрешаваш кога да се оттегля. Но това не означава, че аз не мога да се оттегля сама, когато ме отвращаваш. — Тези думи тя изрече през рамо, защото вече се отправяше към вратата. — Повикай ме, когато ти се прииска да узнаеш точно какви проблеми те очакват от Бингтаун. Това е моята експертна среда. За удовлетворяването на перверзните си се обърни към друг.
— Серила! — възмутено протестира той. — Нима ще ме оставиш да страдам? Ти много добре знаеш, че болката ме кара да се забравям. Няма ли да проявиш снизхождение?
На прага тя спря.
— Това е още едно нещо, което не съм длъжна да правя. С напредване на възрастта баща ти се измъчваше от мъчителна болка в ставите, но нито веднъж не се е отнесъл непочтително към мен. Нито си е позволявал да ме докосва по такъв начин.
— Баща ми, баща ми, баща ми… — изхленчи Косго. — Само това слушам. Как не съм бил толкова добър, колкото него. Отвращавам се само като си помисля, че подобен дъртак би могъл да те докосва. Как са могли родителите ти да дадат младо момиче на подобен пръч? Отвратително…
Серила пристъпи няколко крачки обратно, свила пестници.
— Ти си този, който е достоен за отвращение. Никой не ме даде на баща ти. Аз сама дойдох в столицата, с намерението да продължа образованието си. Баща ти остана впечатлен от знанията ми, когато ме чу да разговарям със своя учител в Библиотеката на северните земи. Той ме покани да стана придворна съветничка, за да го напътствам във въпросите, свързани с тези територии. Аз обмислях предложението му в продължение на три дена, преди да дам съгласие и да приема пръстена му. Дадох клетва да остана вярна на сатрапа и да го съветвам. Това нямаше нищо общо с леглото му. Той беше достоен човек. Благодарение на него аз продължих обучението си, а той винаги се вслушваше в моите съвети. — За момент гласът ѝ се задави. — Аз все още скърбя за него.
Жената се извърна и излезе. Двамата пазачи си бяха наложили каменни изражения и се преструваха, че не са чули нищо. Без да ги поглежда, Серила мина край тях и се отдалечи.
Само след десетина нейни крачки вратата се отвори отново.
— Серила! Върни се!
Тя не обърна внимание на заповедния му тон.
— Моля те! — продължаваше сатрапът.
Серила продължаваше да се отдалечава. Сандалите ѝ шепнеха над мраморния под.
— Велеславният сатрап Косго отправя любезна молба съветник Серила да се върне в покоите му, за да го посъветва за ставащото в Бингтаун!
Тези изкрещени думи я настигнаха в средата на коридора. Тя спря и се обърна, с учтиво изражение. Дадената клетва не ѝ позволяваше да му откаже присъствие, ако той поискаше съвет от нейната област. Този съвет бе всичко, което бе заклето.
— За мен ще бъде чест, господарю.
Серила пое обратно. Сатрапът остана да я чака на прага, със зачервени от гняв бузи. Очите му също бяха зачервени, кървясали. Над тях тъмната коса стърчеше разчорлена. Край него пазачите все така запазваха безизразността си.
Озовала се отново в стаята, жената не трепна, когато той затръшна вратата след нея. Тя се отправи към прозореца и отмести масивните завеси. Следобедното слънце побърза да изпълни стаята. Серила се приближи до масата, седна и духна лампата, под чиято светлина бе работила по-рано сред изкуствено създадената тъмнина.
Косго неохотно се настани до нея. Тя умишлено бе седнала с разперени лакти, за да го държи настрана. Въпреки това сатрапът се настани колкото се може по-близо, без да я докосва. А в очите му личеше укор.
Серила посочи документите, подредени върху масата.
— Това е копие от оригиналната Харта. Това пък е списъкът с оплаквания, които те са отправили към нас. Тази купчина съдържа копия от новите поземлени актове, които вие издадохте за бингтаунските земи. — Тя се обърна с лице към него. — Относно тяхното първо оплакване: открих, че ние несъмнено сме нарушили условията на оригиналната спогодба. Ти нямаш право да отстъпваш бингтаунски земи, без преди това да си се консултирал с Търговците. Този въпрос недвусмислено е изтъкнат в спогодбата.