Косго се навъси, но не каза нищо. Пръстът на Серила премина към следващата точка в свитъка.
— Освен това те протестират срещу новите въведени тарифи и повишените стари. Тях можем да обясним, макар че бихме могли да намалим процентите. — Тя се зачете по-надолу. — Също така те се оплакват, че новодошлите търгуват с роби и използват робски труд. И последното оплакване засяга калсидските патрулни кораби и правото им да влизат в бингтаунския залив. За тези неща мисля, че ще успеем да постигнем компромис.
— Компромис — отвратено повтори Косго. — Нима аз не съм сатрапът? Защо да правя компромиси?
Тя се подпря на лакът и се загледа през прозореца.
— Защото си нарушил думата на своя предтеча. В много отношения Търговците са консервативни. Те почитат много от старите традиции и отдават изключително голямо значение на договорите: дадената дума не умира с онзи, който я е дал, а се пренася върху неговите потомци, за които е въпрос на чест да я изпълнят. Те очакват и от другата страна да постъпва по същия начин. Техните делегати бяха много гневни, когато пристигнаха. Те бяха пътували дълго, което им беше предоставило възможност взаимно да затвърдят недоволството си. Те са уверени, че правото е изцяло на тяхна страна. Разбираемо е, че само онези, които са били най-разгневени от нашите действия, ще намерят време да ни посетят. Те определено се явяваха от позицията на врагове. Все пак би било възможно да отвърнем на някои от исканията им, ако склониш да се срещнеш с тях лично.
Серила отново се обърна към сатрапа.
Лицето на Косго съчетаваше мрачност и нацупеност.
— Тази седмица бях болен. Цяло чудо беше, че успях да се срещна с калсидската делегация. Освен това трябваше да посетя онази попска церемония.
— По-голямата част от седмицата ти прекара в ступор, предизвикан от новите наркотици, които калсидците бяха донесли. Вече на два пъти ми обещаваш, че ще се срещнеш с делегатите от Бингтаун. Вместо това и двата пъти ги накара да чакат с часове, след което се отметна с оправданието, че се чувстваш неразположен. Това ме постави в изключително неудобна позиция. И още повече затвърди техните виждания, че са останали неоправдани.
Тя премълча, че също подкрепя позицията на Търговците: от нея се искаше да излага фактите, а не чувствата си. Поне това беше настоящата ѝ отговорност. Ако намеренията ѝ успееха, скоро това щеше да се промени…
— Нагли потомци на престъпници и прокуденици — озъби се сатрапът. — Трябва да постъпя както ме посъветва моят приятел херцог Ядфин, да назнача него за губернатор на Бингтаун и да разпусна глупавите им Съвети. Омръзна ми да слушам за тези Търговци. Малко калсидска дисциплина би им се отразила добре.
Серила не можа да се сдържи и се вторачи в него. В момента Косго си чешеше носа.
— Не говориш сериозно — рече тя. Беше ѝ трудно да се престори на развеселена от такава безвкусна шега. Един калсидски благородник да управлява тази провинция?
— Защо? Калсид е добър наш съюзник. Долните обиди, които Бингтаун сипе по техен адрес, са неоснователни. Пък и в чисто географско отношение Бингтаун се намира по-близо до Калсид, отколкото до Джамаилия. Един калсидски управител би могъл по-добре да се справя с тамошните жители. А след като аз все още ще получавам своите приходи, какво лошо…
— Цял Бингтаун би се вдигнал срещу нас. Вече е била обмисляна възможността за бунт. Търговците по-скоро биха се обявили за независими, отколкото да допуснат калсидска власт.
— Да се обявят за независими от Джамаилия? Без нас те са нищо. Бингтаун е нищожно пристанищно село, което е изгубено без търговията с моята столица. Жителите му не биха дръзнали да направят подобно нещо.
— Боя се, че не познаваш темперамента на тамошните жители. Прекалено дълго си ги оставял да се оправят сами. Сега те започват да се питат защо им е да плащат за защита и поддръжка, каквито не са получавали в продължение на пет години.
— От смъртта на баща ми насам, кажи си го направо. Твърдиш, че аз съм виновен за недоволството на тамошната паплач, така ли е?
— Не. Не изцяло. — Тя запази гласа си безизразен. — През последните години от живота си баща ти започваше да се измъчва от проявите на старостта. Той бе изгубил онова внимание към детайлите, отличавало младостта му. Той също бе започнал да забравя Бингтаун. Ти просто не поправи грешките му.
— Още една причина за назначаването на губернатор. Виждаш ли, на практика ти потвърждаваш, че моята идея е добра. — Косго доволно се облегна на стола.