Тя не каза нищо, докато не се увери, че думите ѝ няма да излязат под формата на крясък.
— Тази идея не е твоя, велеславни. Тя ти е внушена от херцог Ядфин, израз на плана му да ограбва богатствата ти, докато ти със занесена усмивка пушиш от неговите омайни билки. По закон ти нямаш право да назначаваш губернатор на Бингтаун, още по-малко калсидец. В условията на споразумението изобщо не се споменава за подобна възможност.
— Тогава се отърви от глупавото споразумение! — изрева Косго. — С какво право аз им дължа нещо? Те сами са избягали сред Прокълнатите брегове, изгнаници, престъпници и непокорни млади благородници. Години наред те си живеят там и си правят каквото си щат, възползват се от всички предимства на джамаилското гражданство, без да обръщат внимание на съпътстващите го отговорности…
— Те ти отдават половината от всяка своя печалба, господарю. Сред твоите поданици няма други, които да плащат толкова висок процент. Те твърдят, и с право, че получават съвсем малко полза, че са принудени сами да поддържат пристанищата си, а пиратството във Вътрешния проход е по-лошо…
— И въпреки това те се противят на моите усилия да овладея пиратите. Как бих могъл да ги защитя, ако те не допускат моите патрулни кораби да пускат котва при тях?
Серила бързо се зарови сред документите.
— Ето. Те предлагат да плащат по-малко данъци и да пуснат собствени патрулни съдове. В своя полза те изтъкват, че познават въпросните води и биха могли да ги обхождат далеч по-ефикасно. Приложените изчисления действително показват, че така би излязло много по-евтино.
— Но дали ще се справят добре? — изсумтя Косго.
Серила въздъхна.
— В техен интерес е. — Тя разлисти още няколко документа. — Според мен това е едно от предложенията им, което трябваше да приемеш в самото начало. Така щеше да си възвърнеш значителна част от доверието им.
— Хубаво, добре. — Сатрапът блъсна струпаните бумаги. — Ще приема делегацията им и ще се съглася. Но в замяна ще искам от тях…
— Велеславни Косго, вече е твърде късно за това — нетърпеливо изтъкна Серила. — Делегатите си заминаха преди седмици.
— Тогава защо си седнала да ме занимаваш с тези глупости? — Той я изгледа възмутено и се надигна. — Ела с мен. Възнамерявам да си взема една гореща баня, това ще успокои главоболието ми.
Серила не помръдна от мястото си.
— Ти обеща, че ще прегледаш оплакванията им и ще отделиш от вниманието си за всяко едно от тях. Обеща, че скоро ще им изпратиш решенията си. — Тя прецени ситуацията и реши да рискува всичко. — Бих могла да запиша решенията ти и да се отправя към Бингтаун. Колкото по-скоро ги отнеса, толкова по-скоро кризата ще бъде разрешена.
Тя отново се зарови сред документите, с прецизност.
— Изготвила съм документ, който ми делегира право да водя преговорите от твое име. Нужно е само да подпишеш. Бих могла да отплавам още утре. И повече няма да се налага да те отегчавам с този разговор.
Тези думи жената изрече с лека ирония, за да не допусне надеждата върху лицето си.
Той се приведе над масата и се зачете в редовете, изписани от красивия ѝ почерк. Пулсът на Серила се ускори. Тя копнееше да побутне мастилницата с перото към него, но се въздържа. Това би било прекалено очевадно.
— Тук пише, че съм те упълномощил да вземеш от мое име всички решения, касаещи неразбирателството с Бингтаун — разгневено рече той. — Подобна власт аз не давам на никого!
Сърцето ѝ се сви. Не, нямаше да бъде толкова лесно, както се бе надявала, ала тя нямаше да се предаде веднага.
— Истина е, че до този момент никому не си връчвал подобни привилегии. Но само преди мигове ти говореше за намерението си да назначиш калсидски губернатор. Подобна постъпка би връчила много по-голяма власт от това упълномощаване, което освен това е и временна мярка. — Тя си пое дъх и се постара да вложи загриженост в гласа си. — Имаше време, когато здравето ти беше далеч по-стабилно. Добре зная как те изтощават тези преговори. Не виждам смисъл цялото сатрапство да плаща заради това. Бингтаун попада в моята област на знания. За мен би било удоволствие да служа. Това е мой дълг.
— Тъй, значи ти виждаш в това дълг, а не възможност?
Косго беше далеч по-лукав, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Тя се постара да изглежда объркана от думите му.
— Велеславни, аз винаги съм считала своя дълг към сатрапството за най-голямата възможност в живота ми. Погледни, оставила съм достатъчно свободно място в документа, където да допълниш своите ограничаващи условия. Нищо не ти пречи да поставиш срок, след който този документ ще престане да действа. — Тя сви рамене. — Аз просто виждам в това най-бързия и лесен начин да сложим край на тази криза.