— Ти си готова да отпътуваш за Бингтаун сама? Компаньонките на трона не напускат територията на двореца.
Свободата се отдалечаваше от нея. Въпреки това Серила не допусна разочарованието да проличи.
— Както казах, търсех най-бързия, най-лесен и най-щадящ здравето ти начин да разрешим този проблем. Аз съм отлично запозната с цялата история на неразбирателството. Съответно очаквах, че ти ще ми предадеш заповедите си, а аз на свой ред ще мога да ги предам на Търговците. С изпращането на една от най-доверените си съветнички ти изтъкваш и искреността, и уважението, което изпитваш към тях. А и така ще получа възможност да видя с очите си един град, който в продължение на години е бил център на моите проучвания.
Баснословният Бингтаун. Градът, придобил еднозначност с вълшебство и нови възможности. Единственото поселище, оцеляло сред Прокълнатите брегове — и то не само оцеляло, но и процъфтяващо. Тя наистина копнееше да го зърне с очите си. За Дъждовните Търговци и техният мистериозен град някъде край брега на Дъждовната река тя не каза нищо. Те бяха само легенда. Пък и споменаването на евентуални съкровища само би разпалило алчността му.
Не, тя започваше да се отвлича сред мислите си.
— Някога баща ти ми обеща, че някой ден ще мога да видя този град. Тъкмо получаваш възможност да изпълниш неговото обещание — додаде Серила. Но още със самото изричане на тези думи осъзна, че е допуснала грешка.
— Обещал ти е да видиш Бингтаун? Нелепо. Защо му е да обещава подобно нещо? — Косго подозрително присви очи. — Може би това си поискала ти от него в замяна на благосклонността си? Баща ми лягал ли е с теб?
Този въпрос той бе задал за първи път преди година. Шокираната Серила бе отвърнала с мълчание. Впоследствие сатрапът бе разпитвал толкова често, че мълчанието ѝ се бе превърнало в рефлекс. Това беше единственото истинско влияние, което тя притежаваше над него. Той не знаеше: не знаеше дали баща му е получил онова, което тя му отказваше, и въпросното незнание не му даваше мира.
Тя си припомни първия път, когато бе зърнала Косго. Тогава той бе на петнадесет, а тя на деветнадесет — много млада, за да бъде съветничка. Беше изненадващо, че тъй възрастен сатрап изобщо си взема нова съветничка. По време на представянето ѝ в новата ѝ роля Косго не спираше да се взира в нея. Погледът му недвусмислено изтъкваше подозренията за същинската роля, която тя получава. В онзи момент тя се бе изчервила, а сатрапът бе зашлевил сина си. Младият Косго бе приел това като потвърждение.
След смъртта на баща си Косго бе отпратил всички съветнички на баща си, без да се погрижи за издръжката им — нещо нечувано и особено жестоко, защото повечето от тях бяха на възраст. Единствено Серила не бе прогонена. Макар че ако зависеше от нея, тя също щеше да се махне. Но дадената клетва я принуждаваше да остане на служба при сатрапа. Дори и ако този сатрап вече се казваше Косго.
Тази клетва изискваше от нея съвета ѝ. Още от самото начало той бе демонстрирал по недвусмислен начин, че очаква повече от нея. Другите му компаньонки бяха жени, които познаваха насладите на тялото далеч по-добре от дипломацията. Никоя от тях не беше отказала.
По традиция компаньонките на трона не изпълняваха ролята на харем. От тях се очакваше да бъдат жени, верни единствено на сатрапството. Да бъдат като Серила: искрени, прями и притежаващи безкомпромисен морал. Те бяха съвестта на сатрапа. От тях се очакваше да бъдат настоятелни, а не да утешават. Понякога на Серила ѝ се струваше, че тя е единствената от тези съветнички, която си спомня това.
Тя подозираше, че ако в даден момент допусне сатрапа до леглото си, би изгубила цялото си влияние над него. Докато представляваше притежание на баща му, което той не можеше да получи, Косго щеше да продължава да я желае. Той щеше да се преструва, че я слуша, а на моменти дори истински да се вслушва в съветите ѝ, за да ѝ достави удоволствие. Това беше единственото влияние, което ѝ беше останало. Серила се надяваше да го използва, за да се сдобие със свободата си.
Сега тя го наблюдаваше мълчаливо. И изчакваше.
— Добре, така да бъде! — отвратено възкликна той. — Ще те заведа до Бингтаун, щом това означава толкова много за теб.
Тя бе връхлетяна от облекчение, примесено с отврата.
— Ще ми позволиш да отида? — задъхано запита тя.
Косго леко се навъси, а в следващия момент се усмихна. Той имаше тънък мустак, който проблясваше като котешки.