Цялата ситуация беше крещящо несправедлива. Малта беше млада, изпълнена с живот. И кой щеше да бъде нейният първи ухажор? Някой млад и предприемчив красавец като Керуин Трел? Някой меланхоличен и чувствителен поет като Крион Трентор? Не. На Малта Вестрит подобно нещо не се полага, господа. Не, тя щеше да получи някакъв брадавичест Дъждовен Търговец, мъж тъй обезобразен, че при идванията си в Бингтаун той трябваше да крие тялото си под наметало с качулка и воал. Нейните близки изобщо бяха ли се замисляли как щеше да се чувства тя край подобен човек? Къде ти! Те бяха прекалено заети да се тревожат за кораба, за драгоценния Уинтроу и вятърничавата леля Алтея. Малта не я смятаха за нищо. Дори и в този момент, докато ѝ помагаха да се приготви, те не мислеха за нея, а я третираха като неодушевен предмет. Това можеше да се окаже най-важният ден в живота ѝ, а те седнали да спорят за робство!
— … прави всичко това в името на семейството си. — Майка ѝ говореше с нисък, сдържан глас. — Дори и ти трябва да признаеш това. Понякога Кайл може изобщо да не се замисля за чувствата на другите, това е така. Моите той е наранявал неведнъж. Но той не е лош или себичен. Той никога не е предприемал нещо, за което да не е вярвал, че е за наше добро.
Малта остана изненадана, че майка ѝ го защитава. Кефрия се бе скарала с баща ѝ непосредствено преди отплаването му и оттогава почти не говореше за него. Може би по своя си смирен, свит начин тя все още изпитваше загриженост към съпруга си.
Малта винаги бе съжалявала баща си: беше срамота, че тъй красив и дързък капитан е взел за своя съпруга подобна свита жена, лишена от всякакъв интерес към обществото и модата. Той заслужаваше жена, която се облича добре, която организира вечеринки в дома си и се старае да подбере най-добрия партньор за своята дъщеря.
Това я наведе на нова тревожна мисъл.
— Какво ще облечеш днес? — обърна се Малта към майка си.
— Същото, с което съм облечена и сега — тросна се Кефрия. — И повече няма да обсъждам тази тема. Рейн ще дойде заради теб, а не заради мен. — С по-тих глас тя добави. — Твоята коса сияе като самата нощ. Съмнявам се, че той ще обръща внимание на друго.
Малта не допусна на редкия комплимент да я разсее. Простоватата синя вълнена роба, с която майка ѝ бе облечена, беше поне на три години. Дрехата бе поддържана добре и не изглеждаше захабена, но това не оправдаваше скучния ѝ вид.
— Няма ли поне да си направиш прическа и да си сложиш бижута? — примоли се тя с едва ли не отчаян глас. — Вие двете с баба винаги искате от мен да се обличам добре и да се държа пристойно, когато ме вземате по работа със себе си. Нима сега няма да сторите същото за мен?
Тя изви глава от огледалото, за да ги погледне без неговото посредничество. И двете изглеждаха изненадани.
— Рейн Купрус може да не е първороден син, но пак си остава член на едно от най-заможните и влиятелни Дъждовни семейства. Вие самите сте ми казвали това. Не трябва ли всички да сме облечени както се полага за посрещането на подобен гост, пък дори и ако вие тайничко се надявате, че той ще ме намери за скучна и бързо ще си отиде? — С по-тих глас девойката добави: — Мисля, че на себе си дължим поне толкова самоуважение.
— Малта… — въздъхна майка ѝ.
— Мисля, че тя е права — неочаквано каза баба ѝ. Дребната възрастна жена, превила гръб в робата на вдовица, неочаквано се изправи. — Не, тя наистина е права. И двете бяхме късогледи. Без значение е дали одобряваме пристигането на Рейн. Важното е, че сме му дали позволението си. Родът Купрус притежава дълга ни за Вивачия. Договорът ни сега е сключен с тях. Ние им дължим същата почит, която отдавахме на семейство Фестрю, същото лице.
Роника започна да отброява върху пръстите си.
— Приготвили сме трапеза, а стаите са почистени. Можем да накараме Рейч да сервира, тя се справя добре. Иска ми се бавачката още да беше при нас, но предложението, което тя получи, беше прекалено изгодно, за да я карам да откаже. Дали да не поискаме от Давад да ни заеме още неколцина от слугите си?
— Да, бихме могли — колебливо поде майката на Малта.
— Не, моля ви, недейте! — намеси се Малта. — Слугите на Давад са отвратителни, невъзпитани и нахални. С тях само ще бъде по-лошо. Нека да представим домакинството си такова, каквото е. Вие какво бихте намерили за по-благопристойно? Дом с ограничени възможности, който избира най-доброто в рамките на бюджета си, или домакинство, което заема неумела помощ?
Беше ѝ приятно да види изненадата на другите две жени. Майка ѝ се усмихна гордо и каза: