— Зная — призна Давад. — Целият град обсъжда това. Малко е необичайно да позволиш мъж да я ухажва, преди тя да е била представена официално? Макар да съм сигурен, че тя се смята за готова, особено след онзи есенен бал… Не те виня, че искаш да я омъжиш толкова скоро. Колкото по-рано това момиче се кротне, толкова по-добре ще бъде за цял Бингтаун. — Той замълча и прочисти гърло. За пръв път от началото на визитата си той придоби смутен вид. — Всъщност, Роника, точно с това е свързано посещението ми. Налага се да те помоля за една много голяма услуга.
— Дошъл си да искаш услуга, която по някакъв начин е свързана с идването на Рейн? — Роника го погледна объркано. В същото време тя започваше да изпитва притеснение.
— Именно. Става дума за нещо много просто. Уреди и аз да присъствам. Моля те.
Тя успя да не зяпне насреща му. А появата на Рейч ѝ спести необходимостта да отговаря веднага. Въпреки това старицата я отпрати веднага — тя нямаше намерение да я кара да поднася кафе на човек, когото мрази. Наливането на течността ѝ предостави няколко секунди размисъл.
Давад заговори отново, изпреварвайки тактичния ѝ отказ.
— Зная, че не би било подобаващо, но съм измислил оправдание.
Възрастната жена реши да изостави любезностите.
— Давад, аз нямам намерение да предоставям оправдания. Семейство Купрус е изключително влиятелно. В ситуацията, в която съм изпаднала сега, не мога да допусна да наскърбя когото и да било, още по-малко един от потомците на подобен род. Ти дори не ми каза причината, поради която искаш да се срещнеш с момчето. По традиция единствено близките на девойката присъстват на първото посещение. За да се чувства ухажорът по-добре.
— Да, зная. Но след като Ефрън е мъртъв, а бащата на Малта е в морето, ти би могла да ме представиш като стар приятел на семейството, който един вид… се грижи за вас в отсъствие на мъжете ви.
Видял изражението ѝ, Търговецът заглъхна.
— Давад, ти много добре знаеш, че аз никога не съм се нуждаела от мъж, който да се грижи за мен. Когато момичетата бяха малки, а Ефрън почти не се прибираше, аз се оправях сама. Никога не съм искала от приятелите му да ми помагат в сделките или да се занимават с проблеми, които ми се струват неприятни. Цял Бингтаун знае това. Такава съм си аз. Наистина ли очакваш, че сега, когато съм останала сама, ще се крия зад теб? Забрави. Рейн Купрус пристига днес, за да се срещне със семейството на девойката, която желае да вземе за своя съпруга. Той ще ни види такива, каквито сме.
Роника поспря, за да си поеме дъх след този изблик. Давад побърза да се възползва от момента.
— Искам от теб това заради самия себе си. Да, ще бъда честен с теб, за теб няма да има никаква полза, признавам го открито. Възможно е присъствието ми дори да се окаже в твой ущърб. Са знае, не едно от местните семейства отказва да ме приеме. Много добре ми е известно, че аз съм жив срам за обществото. В началото това се дължеше на неумението ми. Мен никога не ме е бивало в социалните неща. Това беше стихията на Дорил. Тя винаги се грижеше за тях. След като тя умря, мнозина се отнасяха мило към мен, пък макар и само в нейна памет, по инерция. Ала с течение на годините все по-малко ставаха онези, които биха ме нарекли приятел. Аз дори не се усещам, когато наскърбявам хората. Днес ти си единствената сред Търговците, която бих могъл да нарека приятелка.
Той помълча и въздъхна.
— Няма към кого друг да се обърна. А зная, че трябва отново да се сдобия с връзки. Ако можех сам да си изградя такива с Дъждовните Търговци, бих го сторил. Зная, че мнозина в Бингтаун не одобряват делата ми. Те казват, че аз се подмазвам на чужденците, че търговията с роби е позор, че аз съм предал Търговците. Но ти знаеш, че аз правя това, за да оцелея. Какво друго бих могъл да сторя? Погледни ме. Аз си нямам никого, принуден, съм да разчитам единствено на себе си. Нямам жена, която да ме утеши, нито деца, на които да оставя наследството си. Просто се опитвам да запазя достатъчно, за да изживея спокойно старините си. Защото те ще донесат края на всичко. — Той замълча и довърши с притихнал глас. — Моят род ще свърши с мен.
По средата на оплакванията му Роника бе затворила очи. При последвалата въздишка тя отново ги отвори.
— Засрами се, Давад — укори го тя. — Не се опитвай да изтръгнеш съжаление от мен, защото аз не съжалявам дори себе си. Ти сам знаеш причините за проблемите си, нали току-що ги изреди. Ако искаш да си върнеш уважението на Търговците, престани да сътрудничиш на спекулантите. Престани да търгуваш с хора. Стани отново онзи, който си бил, и приятелите ще се върнат на свой ред. Това няма да стане бързо, защото ти си наскърбил мнозина. Но в един момент то ще стане. Ти си един от нас. В мига, в който си го припомниш, останалите също ще си го спомнят.