Без да губи и миг, Кати-Бри обу ботушите си, грабна плаща и чифт кожени ръкавици и изтича до скрина, в който държеше меча си и магическия лък Таул-марил, Изпитващия сърцата. После се втурна към стаята на полуръста и почука само веднъж, преди да нахълта вътре.
Риджис си бе полегнал (каква изненада!) и тъкмо си почиваше след обилната закуска, която неусетно бе прераснала в още по-богат обяд. Този път беше буден и съвсем не се зарадва, когато видя Кати-Бри да връхлита в стаичката му.
Тя го дръпна най-безцеремонно, принуждавайки го да седне и полуръстът с любопитство се взря в лицето й. По бузите й ясно личаха следи от сълзи, красивите й сини очи бяха зачервени от плач и гняв. Риджис бе прекарал по-голямата част от живота си като крадец и съвсем не му бе трудно да се досети каква бе причината за внезапния огън в погледа на младата жена.
— Къде сложи статуетката? — попита направо тя.
Риджис се взря в нея и дълго мълча. Кати-Бри яростно го разтърси.
— Казвай! — настоя тя. — Достатъчно време изгубих вече!
— За какво ти е? — попита полуръстът, макар да знаеше отговора.
— Просто ми я дай — отвърна Кати-Бри.
Погледът на Риджис неволно се стрелна към писалището в другия край на стаята и младата жена се хвърли към него, издърпа чекмеджетата и започна да изхвърля съдържанието им на пода.
— Това никак няма да се хареса на Дризт — спокойно се обади Риджис.
— Да върви по гоблините тогава! — сопна се Кати-Бри.
Най-сетне откри каквото търсеше и с възхищение се вгледа в изящните извивки на черната фигурка.
— Мислиш, че Гуенивар ще ти помогне да го откриеш — думите на Риджис бяха по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
Кати-Бри пусна статуетката в кесията си и дори не си направи труда да отговори.
— Представи си, че наистина го настигнеш — продължи Риджис, докато младата жена се отправяше към вратата. — Как смяташ да му помогнеш в един град, пълен с елфи на мрака? Защо ли ми се струва, че една човешка девойка няма да остане незабелязана много дълго?
Хапливите думи на полуръста накараха Кати-Бри да се закове на място. За първи път се замисли над онова, което се канеше да стори. Колко прав бе Риджис! Как изобщо щеше да се промъкне в Мензоберанзан? А дори да успееше, какво щеше да прави там, когато нямаше да вижда дори земята под краката си?
— Не! — извика тя най-сетне — болката и желанието да стори нещо се оказаха по-силни от доводите на разума. — Отивам при него! Нямам намерение да стоя и да чакам още един от приятелите ми да бъде убит!
— Имай вяра в Дризт! — примоли се Риджис, който едва сега започна да осъзнава, че май няма да успее да възпре буйната млада жена.
Кати-Бри поклати глава и отново тръгна към вратата.
— Почакай! — умолително извика полуръстът.
Кати-Бри спря и се обърна към него. Риджис не знаеше какво да стори. Струваше му се, че трябва да изтича навън, да повика Бруенор или генерал Дагна, или което и да било от джуджетата, да ги помоли за помощ и заедно да задържат Кати-Бри, ако трябва дори насила. Тя беше луда; решението й да тръгне след Дризт беше напълно безумно.
Ала Риджис разбираше чувствата й и й съчувстваше с цялото си сърце.
— Ако аз си бях тръгнала — започна младата жена, — и Дризт искаше да ме последва…
Риджис кимна. Ако Кати-Бри или някой друг от приятелите бе поел по толкова опасен път, Дризт До’Урден щеше да се втурне след тях и да се бие, независимо колко малки са шансовете му. Дризт, Уолфгар, Кати-Бри и Бруенор бяха прекосили половината континент, за да спасят отвлечения от Ентрери полуръст. Риджис познаваше Кати-Бри от съвсем малко момиченце и винаги бе изпитвал към нея силно уважение, ала нищо не можеше да се сравни с възхищението, което го обзе сега.
— Един човек само ще пречи на Дризт в Мензоберанзан — тихо повтори той.
— Не ме интересува — отсече Кати-Бри, без да разбира накъде бие полуръстът.
Вместо отговор, Риджис скочи от леглото и се втурна напред. За миг Кати-Бри си помисли, че дребничкият й приятел ще се опита да я задържи със сила, ала той притича покрай нея и издърпа едно от чекмеджетата на писалището си.
— Така че не бива да отиваш там като човек! — тържествуващо се провикна той и й подхвърли магическата маска.
Кати-Бри улови скъпоценния предмет и изумено се взря в Риджис, който побърза да се пъхне обратно в леглото.