Все пак намираше утеха в радостта на баща си. За да подхранва неговото щастие, влагаше големи старания в ученето. Също така ѝ доставяше удоволствие да научава повече за света. Това бе като да се изкачиш от мрака на мазе в яркия летен ден. Сенките си оставаха — загадки, които предстои да бъдат разкрити — но с всяка година все по-голяма част от мрака върху света се вдигаше. Любопитството, с което бе подреждала онези блокчета в стаята за изпитания, си оставаше в нея и растеше с всяко ново ниво, на което се изкачваше.
— Ще стигнеш до деветото ниво — каза баща ѝ. — Убеден съм в това.
Тя скъта неговата увереност в сърцето си, за да я пази там. Щеше да даде всичко от себе си, за да го постигне.
„Ако не за друго, заради него.“
В далечината от висините на Манастира отекна звън. Призовната камбана. Никс трябваше да е на следобедните занятия, преди камбаната да зазвъни отново. Нямаше много време.
Баща ѝ също я чу.
— По-добре тръгвай, момиче.
Тя стана и посегна към ръката му, усети жилавите мускули под тънката му кожа, всичко това увито около здрави кости. Приведе се и го целуна, като намери брадясалата му буза със същата безпогрешност, с която пчела намира медна пита.
— Ще дойда да те видя пак, когато мога — обеща му и си спомни, че преди малко бе дала същото обещание на Мърморко. Възнамеряваше да спази и двете.
— Бъди послушна — каза баща ѝ. — И помни, че Майката винаги бди над теб.
Докато вървеше към вратата, тя се усмихна на неугасващата вяра на баща си както в нея, така и в Земната майка. Молеше се тази вяра да не е неоправдана — и в двете.
3.
Усещаше как времето я притиска. Върна се по същия път, по който беше дошла. Само че сега размахваше пред себе си резервното бастунче — излъскана от ръката ѝ пръчка отпреди години, нащърбена в долния край от дълга употреба. Бе малко по-къса от новото бастунче, което бе оставила в класната стая. Все пак лежеше в ръката ѝ като стар приятел. Тя я размахваше пред себе си. Макар да познаваше добре пътя, сигурността на пръчката ѝ помагаше да пази равновесие.
Ускори крачка. Нямаше да е хубаво да закъснява, не и след тазсутрешните премеждия.
Щом влезе през портите на училището, забърза нагоре през шестте нива. Докато стигне до седмото, бе останала без дъх, но успя, преди да удари втората Призоваваща камбана.
Облекчена, забърза наляво, надалеч от срама на астроническия купол. Възнамеряваше да си прибере другото бастунче по-късно, когато никой не гледа. Всяка сутрин уроците им бяха посветени на светски теми: загадките на аритоматиката, дисекциите на биологиката, използването на мерки и теглилки. Следобедите преминаваха в изучаване на историята, религиозните ордени и литературата на древните.
Предпочиташе сутрините, най-вече защото следобедите включваха много четене. Макар и сръчни, пръстите ѝ не бяха достатъчно чувствителни да разчетат мастилото, отпечатано в свещените томове. За да ѝ помага в ученето, към нея бе прикрепен един млад послушник, Джейс. Беше се провалил на петата си година, но вместо да го пратят у дома, му бяха предложили място в училищния скрипториум, предимно за да преписва текстове, но също така и да ѝ служи като очи. През деня той тихо ѝ четеше онова, което трябваше да разбере, а понякога продължаваше и вечер в стаята ѝ в общежитието.
Никс се втурна към мястото, където обикновено я чакаше той. Макар че би могъл да направи живота ѝ още по-труден, Джейс бе мил и търпелив с нея. Тя подозираше също, че може да си пада по нея и в други отношения. Беше с четири години по-голям, но се държеше по-момчешки дори от съучениците ѝ в седми клас. За компенсация си бе пуснал рошава брада, която да му придаде повече мъжественост. Уседналият начин на живот го бе дарил с голямо шкембе и леко хриптене, когато бързаше да не изостава от нея. Но той повече от всеки друг умееше да я разсмива. Всъщност до голяма степен тъкмо Джейс бе причината тя да търпи следобедните занятия.
Тръгна към входа на скрипториума и когато сви зад един ъгъл, чу издайническото пухтене на приятеля си, по-тежко и измъчено от обикновено, сякаш бе тичал по целия път насам. Надуши мирис на вар по дрехите му, което показваше, че е прекарал сутринта в приготвяне на нов пергамент за работата си.
— Джейс, извинявай, че закъснях. Трябва да…
И тогава я лъхна нова миризма. Горчива и с наситен дъх на желязо. Носеше се откъм него с всяко издишване. „Кръв.“ Сепната, тя се спъна в нещо на земята. Даже бастунчето ѝ го бе пропуснало. Никс падна и бързо осъзна, че това е единият крак на приятеля ѝ. Защо Джейс седеше под арката? Ръката ѝ заопипва тялото му.