— В капан е. Вижте я само. Ще ѝ взема бастуна и ще ѝ насиня хубаво задника. Да не може да седне две седмици.
Избухна смях, докато другите преграждаха пътя ѝ за отстъпление.
Изведнъж бастунчето бе изтръгнато от ръката ѝ. Тя се опита да го грабне, но я изблъскаха.
Друг глас, може би на Римал, подтикна Бърд към по-голяма жестокост.
— Удари я с него през ръцете. Ама силната. Счупи ѝ кокалите. Както тя счупи планетария. Заслужава си го, мен ако питаш.
Никс стисна юмруци, пулсът кънтеше в ушите ѝ. През годините ѝ се бе случвало да счупи някоя и друга кост при погрешна стъпка и лошо падане. Болката не я плашеше, но ръцете бяха също толкова важни за зрението ѝ като замъглените ѝ очи. Дланите ѝ познаваха всяка вибрация на бастунчето ѝ. Пръстите ѝ разкриваха подробности, които очите не можеха. Това, което я заплашваше в момента, не бе само счупването на няколко кости, а осакатяване, което щеше да я направи още по-сляпа.
Но имаше и по-лоши неща.
Кинджал прошепна злорадо на брат си:
— Би трябвало вместо това да я опетниш. Та да я изхвърлят от училището завинаги.
Това предизвика още смях, който обаче този път бе примесен с нервност. Всички знаеха какво се крие зад тази нова заплаха. За да стигне едно момиче до Възхождане, трябваше да е девствено, недокоснато и чисто. По някаква причина това, изглежда, не важеше за момчетата. Не че в общежитието нямаше пламенни любовни срещи, които включваха всичко, освен самия акт. Да пресечеш тази последна черта означаваше изгнание — не само от училището, но и от Брайк. Толкова голям бе срамът.
— Мисля, че един пердах е достатъчен — каза Бърд, опитваше се да говори твърдо. — Това ще я постави тая блатна пикла на мястото ѝ.
— Тя заслужава нещо по-лошо — изпръхтя сестра му. — Мястото ѝ не е тук. Всички го знаем. Просто те е страх.
Никс усети отровата в гласа на Кинджал. Кметската дъщеря винаги бе имала трудности с уроците. Шепнеше се, че баща ѝ плащал за изкачването ѝ по нивата с цели ковчежета сребърни и златни монети. Никой обаче не смееше да го каже в нейно присъствие. По някаква причина Никс винаги бе привличала гнева ѝ, може би заради високите оценки, които получаваше.
Бърд кипна, когато сестра му го обвини в страхливост. Гласът му преливаше от ярост и смущение.
— Ансел, Меркъл, хванете я. Лакуидъл, помогни им.
Явно смяташе да включи колкото се може повече участници, за да е сигурен, че никой няма да проговори. След това лесно можеха да хвърлят вината за обезчестяването ѝ на някой похотливец в селото.
Никс отстъпи и петите ѝ се удариха в първото стъпало зад нея. При допира до него гневът ѝ избухна, изтласквайки ужаса. Студ прогони топлината от тялото ѝ.
„Ако ще ме изхвърлят, нека да е поне заради собствените ми действия.“
Вдигна крак и стъпи на първото стъпало. Което предизвика смаяни ахкания. Тя ги пренебрегна и се качи на следващото, и на по-следващото. Нямаше да достави на Бърд и Кинджал удоволствието да я обезчестят и така да я съсипят.
Бърд сигурно го разбра и изръмжа яростно.
Тя не побягна от гнева му. Вместо това го използва като вятър, който да издуе платната ѝ и да я понесе нагоре. Зад гърба ѝ топлината на двете клади се усилваше с всяка крачка. Димящият тамян прогонваше смрадта от заплахата долу.
Бърд изруга и викна:
— Не си мисли, че можеш да избягаш толкова лесно.
Макар че не можеше да го види, тя го чу как се втурна по стълбите. Стресната от дързостта му, замръзна.
Кинджал извика на брат си и в гласа ѝ имаше паника — може би едва сега осъзнаваше, че го е тласнала прекалено далеч.
— Бърд, не! Недей!
Той спря само колкото да изръмжи през рамо на близначката си:
— Не се тревожи. Татко ще покрие дълга ми, ако се стигне дотам.
Тези думи разкъсаха парализата на Никс. Тя се обърна и хукна нагоре по стълбите към гибелта си.
Замаяна, Никс се мъчеше да се задържи на крака. Беше стигнала до върха на училището. Разполагаше само със слухове и приказки, които да я водят, и се чувстваше изгубена.
Според Джейс деветото ниво изобщо не приличало на останалите. На него имало кръг от кули, всяка посветена на различни области на знанието. В западната половина — с кули от черен вулканичен камък, добит от недрата на училището — се провеждали занятията по алхимия. От другата страна се простирала дъга ослепително бели кули от варовик, докаран от скалите на Земелом на изток. В тези бели кули на деветокласниците се разкривали тайните на божиите ордени и древната история.