Знаеше, че шансовете за успешна спасителна операция са малки, почти нищожни.
„Да не би за пореден път да не оправдах доверието на дъщерята на Марейн?“
Единствената част от плана им, която се увенча с успех, бе отклоняването на ловния катер. Нямаше начин „Врабчарят“ да спаси другите с тази акула, пазеща там.
Грейлин намери мъничко утешение в този факт.
Изведнъж Глейс наклони рязко сала настрани и го издигна нагоре — и тъкмо навреме. Едно голямо копие се стрелна от мъглите зад тях и забърса кила им. Отдолу се чу чупене на дъски и целият съд се разлюля. Ударът ги изхвърли от мъглата обратно в открито небе. Грейлин се залюля на кожената дръжка, взирайки се през кърмата. Ловният катер изскочи от облаците зад тях, много по-близо, отколкото той подозираше. Балонът му се издигна бързо, издърпвайки на открито смъртоносната лодка, като оголи целия ѝ кил.
Вместо да се гмурне отново към тях, ловният катер описа кръг и включи горелките си, като едва не подпали балона на сала. После полетя на висока скорост право към скалите.
Краката на Грейлин опряха в пода, когато Глейс изравни сала.
Той се намръщи към отдалечаващия се ловен катер.
„Защо си тръгва? Какво би могло да го привлече обратно толкова бързо?“
По-нататък, край скалите, видя един огромен боен кораб да прехвърля ръба и да поема през Булото. Не разбираше накъде отива, но се страхуваше, че може да направи обратен завой като катера.
— Грейлин! — извика разтревожено Дарант.
Той се обърна към носа. Точно пред тях гигантски издут балон изпълни света, носейки се към тях. Сега Грейлин разбра защо ловният катер си бе тръгнал.
Вече нямаше нужда от него.
Канти водеше другите през мрака. Бяха се оттеглили в лабиринта от тунели, който навлизаше в скалите зад къщите. Джейс носеше лампата. В нея бе отворен само един малък процеп, колкото да осветява пътя им. Потното лице на калфата бе като втора лампа — отразяваше оскъдната светлина и лъщеше от ужаса му.
От всички посоки ехтяха викове. Трепкащите пламъци на факли ги подкарваха ту насам, ту натам, и даже едно ниво нагоре. През цялото време се мъчеха да не останат приклещени в някоя задънена пещера. Канти помнеше предупреждението на Пратик, че могат да ги изкарат с огън от такава дупка. Единственият им шанс бе да не спират да се движат.
Канти таеше една надежда. Още виждаше как небесният сал го бе освободил. Той бе дошъл от „Врабчарят“, което означаваше, че бързолетът трябва да е наблизо. Ако бе така, групата му трябваше да издържи достатъчно дълго, за да бъде спасена.
Но тази задача ставаше все по-трудна.
Зад тях отекна вик.
Той се обърна и видя, че Лира е приклекнала ниско, с протегната назад ръка. Една фигура пристъпи със залитане в малкия кръг светлина и се просна на земята с нож в гърлото.
Лира се втурна назад към тялото и издърпа камата си.
— Не спирайте — изсъска тя.
Канти бе сложил стрела на тетивата си. Малко след като навлезе в тези тунели, бързо започна да съжалява за избора си на оръжие в такова тясно пространство, особено пък на тъмно. Горният край на лъка му все закачаше ниския таван или пък лакътят му се удряше в стената. Вече беше пуснал, без да иска, две стрели, които отлетяха в мрака.
Сега следваше примера на Сеирл. Кетра’кайският разузнавач се промъкваше странично. Беше сложил стрела на тетивата, но не я изпъваше. Вече бе показал колко бързо може да стреля, ако се появи някоя мишена. За щастие рицарите, които ги търсеха, носеха факли и лампи, което ги правеше лесни за забелязване. Разузнавачът бе повалил двама. Канти смяташе, че може би и той е одраскал един.
Все пак не се заблуждаваше. Не можеха да се задържат пред преследвачите си още дълго.
Канти ги поведе по една извивка на тесния тунел. Като свърна зад завоя, отпред засия слаба светлина, което подсказваше, че се приближават към място, където пещерите излизат отново в скалните домове. Преди малко се бяха качили по едно стълбище, за да стигнат до това второ ниво. Ако се появеше „Врабчарят“, би трябвало да могат да скочат долу и да изтичат до него.
Дотогава трябваше да се крият в мрака.
Стигна до един напречен тунел и поведе групата по него, така че да остави слабата светлина зад тях. Докато вървяха по тъмния проход, пред тях грейнаха светлини и разкриха група рицари, чакащи в засада.
Микен се изправи до рамото на един вирлиански гвардеец.