— Скъпи братко.
Други двама рицари бяха коленичили отпред, скрити зад един вдигнат щит.
Сеирл пусна една стрела, която отскочи от щита. Другият рицар стреля с арбалет и кетра’каят падна със стрела в окото.
Канти вече бе поднесъл една тлееща свещица към скъсения фитил на вързаното към стрелата му яйце. Докато Сеирл падаше, той изпъна лъка и стреля. Успехът му не бе по-голям от този на горянина. Щитът на рицаря спря стрелата — но яйцето избухна в огромен облак син дим.
Докато чакащите в засада кашляха и се давеха, стена от дим нахлу в тунела и заля Канти. Той избута всички зад завоя.
„Но накъде да вървим?“
Отговорът дойде с мощен рев на огнепламови горелки. Тътенът долетя от лявата му страна, от мястото, където слабата светлина огряваше извития проход.
„Врабчарят…“
Той забута всички нататък, но грабна лампата на Джейс и смъкна коженото ѝ покривало. Пламъкът засия по-ярко.
Джейс се дръпна от светлината.
— Какво…?
— Към „Врабчарят“ — нареди Канти и го бутна напред. — Аз ще подмамя брат си.
Заотстъпва в другата посока. Знаеше, че Джейс и другите ще имат нужда от всеки миг, за да стигнат до мястото на срещата, което означаваше да задържи повечето легионери в пещерите.
— Аз ще заобиколя — обеща Канти. — Ще се видим там.
Те се поколебаха — или поне Джейс. Но Лира хвана калфата и го помъкна, като буташе Пратик пред себе си.
След като те тръгнаха, Канти се задържа на кръстопътя достатъчно дълго, за да може димът да се поразсее. Светлините от засадата на брат му изплуваха отново от мрака.
„Което означава, че те също могат да видят лампата ми.“
Изчака оттам да долети вик и пое надясно, надалеч от Джейс и останалите. Докато тичаше, остави лампата на бедрото му да свети. Трябваше да е сигурен, че ще привлече брат си след себе си. Зад него отекнаха нови викове.
„Стига толкова.“
Покри отново лампата, за да намали светенето ѝ само до един процеп.
Все пак това го остави сляп за няколко крачки. Тъй като не забави ход, той се блъсна в един остър ъгъл. Изпращя дърво и лъкът му се счупи.
Той захвърли парчетата, вдигна лампата и тръгна отново.
Тичаше лудо, избягвайки всякакви светлини отпред и преследван от викове отзад. После пред него се разнесе познато бучене, заедно с по-ярка светлина.
„Благодаря на боговете, че ми се усмихват…“
Насочи се към по-яркия напречен тунел и сви по него. Отпред една сияеща арка бележеше изхода. Канти се втурна натам. Светът навън тътнеше. Като наближи арката, той видя, че тунелът не излиза в някоя от скалните къщи, а върху плоския покрив на долната. Не го интересуваше. Домовете бяха достатъчно ниски, така че щеше да му е лесно да скочи.
Изхвръкна през прага и се пързулна по грапавия каменен покрив. От лявата му страна се издигаха скалите. Точно отпред бе гладката стена на съседната къща. Той се обърна надясно, където имаше мъглива гора, и се втурна към края на покрива, готов да скочи долу.
Когато наближи ръба, зърна пред себе си кораб, обвит в дим.
Не беше „Врабчарят“.
Беше ловният катер, с нажежени до червено горелки.
Канти хвърли поглед надолу. Когато се бе приплъзнал, за да спре, надолу бяха полетели камъчета и пясък и бяха привлекли вниманието на един грамаден джин, който изви буцестото си лице към него. Гигантът с железен шлем вдигна по-високо брадвата си, подканяйки го да скочи долу.
„Друг път…“
Канти се завъртя — точно навреме, за да види как Микен излиза от тунела върху покрива. Бронята му блестеше ярко в мъгливата слънчева светлина. По петите го следваше ви-рицар.
Канти направи крачка назад и петата му се хлъзна по ръба на покрива.
В този момент осъзна грешката си.
„Значи все пак боговете не ми се усмихваха.“
По-скоро се скъсваха от смях.
56.
Рит посочи тъмните облаци, отминаващи под кила на „Пиул“. В другата си ръка държеше кълбото на Скерен. Беше заповядал на бойния кораб да обходи два пъти района и изследваше ветровете долу с помощта на магнитите в уреда.
— Сигналът определено идва оттук — потвърди Рит. — От центъра на Булото. Долу трябва да се намира Северният каменен кръг.
Командирът се намръщи. Под тях бушуваше буря и ярки мълнии озаряваха облаците. Не бяха съпътствани от гръмотевици, но заплахата бе ясна за всички. Хората в бака се заспоглеждаха тревожно.
Браск поклати глава.
— Не мога да сниша „Пиул“ през такава свирепа буря и при тия светкавици. Ако балонът бъде улучен достатъчно пъти…
Рит си представи как балонът лумва в пламъци и рухва в джунглите. Въпреки това не смяташе да позволи на лошото време да провали плановете му.