Выбрать главу

„Не и когато съм толкова близо.“

Обърна се към командира.

— „Пиул“ е висок. Можеш ли да спуснеш лодката през облаците, така че балонът да остане над бурята?

Браск трепна само при мисълта за това.

— Ами ако спуснем само кила на „Пиул“? — упорстваше Рит. — Заедно с най-долните нива?

Браск ясно си представи идеята на Рит.

— Искаш да снижим кораба достатъчно, че трюмовете да се подадат под облаците?

— Там се намират повечето салове и катери на кораба. Тези по-малки съдове би трябвало да могат да изскочат под облаците, да се спуснат бързо и да завладеят целия район долу.

Браск потърка брадичка, после кимна. Погледна екипажа си и очите му блеснаха от предизвикателството.

— Можем да го направим.

Рит издиша облекчено.

Браск го тупна по рамото.

— Като за Изповедник не си лош тактик.

Рит прие този слаб комплимент. Извърна се и тръгна през бака.

— Къде отиваш? — извика след него Браск.

— Долу — каза Рит. — Да се присъединя към войниците, които отиват в Булото.

Браск понечи да го последва, сякаш за да възрази, после просто махна с ръка. Въпреки похвалата си отпреди малко командирът явно искаше Рит да се махне от кораба му.

Но Рит и без това не би му позволил да го спре.

Ако древният бронзов артефакт се намираше долу, той смяташе да го завладее лично. Но си спомни също, че бе видял Канти да бяга с оръжието в Спокоен кът.

След като знаеше това. Рит смяташе да е готов.

Ако принцът бе там долу…

„Един друг също е.“

* * *

Никс и другите се събраха около стъклената маса. Развалините на Земята трепкаха пред тях. Никс се взря в опустошения пейзаж от разкъсани земи, възврели морета и небе, в което бушуваха бури. Никакъв живот не би могъл да оцелее от това.

Отново чу надигналите се писъци от горящия планински връх, трясъка на бойни машини, а после на луната, врязваща се в Земята. Но онова, което помнеше най-добре от съня си, бе оглушителната тишина в края, неподвижността на древен гроб.

— Значи казваш, че не можем да го спрем? — попита пак Фрел.

Шая им даде знак да се приближат.

— За да разберете, трябва да видите.

Бронзовата ѝ ръка се плъзна над куба, сияещ в другата ѝ длан. Пред тях времето потече назад. Докато гледаха, светът се оформяше наново: моретата се връщаха, разкъсаните крайбрежия се съединяваха и Короната се възстановяваше. Накрая луната се надигна от кратера си и излетя обратно в орбита, за да закръжи пак около тях.

— Аз ви показах миналото. И бъдещето, което неизменно ще дойде. — Шая кимна към блестящия свят. — Това е настоящето, което познавате.

— Не разбирам — каза Никс. — Защо ни показваш нашия свят, ако не можем да го спасим?

— Както вече казах, не можете.

На Райф явно му беше зле.

— Значи Земята е обречена.

Никс стисна юмрук, отказвайки да приеме тази участ.

Фрел вдигна ръка.

— Щом ние не можем да предотвратим това, ти можеш ли?

Очите на Шая засияха, докато явно обмисляше думите му, но после поклати глава.

— Дори аз не мога. Ще е нужен целият свят, за да бъде сторено.

— Какво имаш предвид? — попита Никс.

— Ще ви покажа. — Шая вдигна куба и отново прокара ръка над него. — Това е единствената надежда.

За няколко мига Земята изглеждаше същата. Никс се спогледа разтревожено с Фрел. Да не би нещо да се бе объркало?

А после Райф до нея трепна и привлече вниманието ѝ. Отначало тя не разбра какво го е стреснало, но после също го видя. Кръгът на Короната се бе преместил по-близо до нея.

Тя зяпна света пред себе си.

„Той се върти…“

Докато гледаха, Короната продължаваше да се върти — отначало бавно, а после все по-бързо.

Ксан посочи настрани.

— Луната…

Никс погледна и видя, че призрачният сребърен глобус се отдалечава, разширявайки орбитата си.

— Отдръпва се — прошепна тя.

— Вижте Короната — ахна Райф.

Никс върна вниманието си натам. Докато Земята продължаваше да се върти — сега вече с постоянна скорост, планините от лед от едната страна се разтопиха. Моретата се надигнаха и заляха Короната. Мощни земетресения разтърсиха глобуса, някои земи се издигнаха, а други потънаха. Горният и долният край на света бавно се заледиха.

Сърцето на Никс блъскаше в гърдите ѝ.

„Нищо не изглежда същото.“

Фрел имаше по-страшни опасения.

— Милиони ще умрат, ако това стане.