Канти отстъпи крачка назад. Кръвта потече по страната му като гореща река. Той се опита да нападне, но тежестта на меча го затрудняваше. Микен небрежно отби острието и със светкавичен рипост отвори нова рана на бедрото на Канти.
Усмивката на Микен се разшири. Той явно се наслаждаваше да си играе с по-малкия си брат. Очевидно яростта на Канти не можеше да се мери с уменията на един трениран фехтовач.
Канти се опита да засипе с бесни удари близнака си с надеждата да си пробие път до вратата и може би да избяга обратно в тъмните тунели. Но Микен очакваше дори това. Той отстъпи пред атаката на Канти и го остави да си изхаби силите. Докато Микен стигне до вратата, Канти вече се бе запъхтял и едва можеше да вдигне меча.
Микен размаха своя в широк жест.
— Мисля, че научи кой е истинският принц тук. Ще направя смъртта ти…
Сребърен проблясък се стрелна през вратата към Микен. Брат му сигурно го бе забелязал с крайчеца на окото си, защото се извъртя и отстъпи — но не достатъчно. Острието на една брадва сряза лицето му дълбоко, чак до костта, от темето до брадичката.
Микен изтърва меча и се хвана за лицето, сякаш искаше да му попречи да се разпадне. Когато се завъртя, между пръстите му бликаше кръв.
Канти се втурна към него, обзет от инстинктивна загриженост.
Пищейки, Микен се врътна да избяга от заплахата и изблъска Канти.
Торин сграбчи Микен.
Канти стигна до вратата тъкмо когато Джейс пристъпи през нея с окървавената си брадва. Следваше го Лира, която замахна с ръка. Проблесна нож. Торин се изви в последния момент и пое острието в рамото си. После, без да му обръща внимание, вирлианецът се втурна с принца и скочи през ръба на покрива.
Канти и другите го последваха.
Долу Торин се бе приземил благополучно. Блъсна Микен към Трошача.
— Вкарай принца в катера!
После се обърна към тях. Вдигна ръка насреща им, с камата все още забита в рамото му, явно готов да им отмъсти. После се приведе и погледна към небето вдясно от себе си.
Канти също се обърна натам.
От мъглите изплува гигантска сянка. Килът ѝ браздеше облаците. От кърмата ѝ се сипеха тъмни бурета и избухваха в пламъци долу, носейки се към легионерите на земята.
„Врабчарят“!
Торин се втурна към ловния катер и изрева:
— Потегляй! Веднага!
Заповедта бе отправена едновременно към легионерите и увисналия във въздуха съд. Горелките на катера се включиха, плюейки огън и дим. Той забави излитането си, за да позволи на колкото може повече мъже да стигнат до него.
Торин стъпи на рампата и се гмурна в кораба.
Миг по-късно ловният катер се стрелна нагоре, като едва не изпревари собствения си балон.
Канти посочи надолу.
— Тичайте!
Страхуваше се, че врагът може да заобиколи и да ги атакува. Но пък, от друга страна, със смъртно ранен принц на борда можеше и да не посмеят.
Все пак Канти не смяташе да рискува.
Той скочи с другите, когато „Врабчарят“ се спусна да прелети покрай тях. Люкът на кърмата му бе отворен и долният му край се плъзгаше през пламъците.
Канти и другите се втурнаха подир кораба.
Той забави ход достатъчно, за да могат да стигнат до дрънчащата рампа. Те скочиха, претърколиха се и се струпаха вътре. Задъхан, Канти издрапа по-навътре в трюма. Хвърли поглед назад, докато „Врабчарят“ се издигаше. Спомни си как бе скочил от същата тази рампа. Струваше му се, че е било в друг век и с друг принц.
Навлезе по-дълбоко в сенките.
Една голяма космата фигура се завъртя около тях, дишаше тежко и размахваше възбудено опашка. Канти огледа намръщено около варгъра, забелязал кой липсва до него.
„Къде е Грейлин?“
— Дръж се здраво! — извика Дарант иззад дъщеря си.
Грейлин стисна висящата кожена примка с две ръце. През малкия прозорец на носа загледа как балонът на бойния кораб изпълва света отпред. После Глейс натисна двата педала и завъртя щурвала. Носът на небесния сал се издигна и зад отворената кърма зарева огнеплам. Съдът се изстреля към небето, използвайки всяка капка гориво в горелките си. Летеше нагоре покрай балона.
Мъглите долу не му предлагаха никакво укритие, особено след като по-голямата част от повредения боен кораб се влачеше през облаците.
А и така или иначе планът им не беше такъв.
По тях бяха изстреляни няколко копия, които обаче не ги достигнаха. Когато ловният катер ги бе изкарал от мъглите, салът вече бе високо над лодката на бойния кораб.
— Приготви се! — извика Дарант.
Горелките на сала закашляха и угаснаха. Пламъците зад кърмата изчезнаха. Съдът описа висока дъга, изравни полета си и продължи по инерция. Огромният балон мина под тях. Килът им едва не го обърса.