После Рит кимна на един от другите, който дръпна някаква ръчка.
Със зловещо стенание цилиндърът се изпразни, изливайки еликсира си през тръбичката в кухините в корема на статуята. След като това свърши. Рит откачи тръбичката и я хвърли обратно на количката. Вниманието му остана съсредоточено върху статуята.
— Какво трябва да стане? — попита Лаач.
— Търпение — прошепна Рит. — Ще видим.
Райф затаи дъх — а после мека лъскавина накара бронза да изсветлее, толкова слабо, че май само Райф го забеляза. Никой от другите не реагира. Той преглътна и му се прииска да отстъпи, но се страхуваше да не привлече внимание.
Лъскавината сякаш затопли червеникавия бронз. Макар че металът си оставаше неподвижен и твърд, отражението на фенерите в стаята от повърхността му затрепка и потече, пречупвайки светлината в по-ярки оттенъци на алено, лазурносиньо и изумрудено, като масло, стелещо се по вода.
Сега вече откъм другите долетяха ахкания. Някои пристъпиха по-наблизо, други се отдръпнаха.
Райф остана на мястото си.
Докато гледаше, една от свитите ръце се вдигна.
Зашеметени, всички се отдръпнаха, освен Райф. Той бе вцепенен от чудото на всичко това. Спомни си как тези очи се бяха отворили. И сякаш разбудени от спомена му, клепачите се разделиха отново и измежду тях бликна златна светлина.
„Значи не съм си го въобразил.“
Бронзовата глава се завъртя бавно на една страна.
Архишерифът се отдръпна, сякаш за да избегне този поглед. Целуна върховете на пръстите си и ги допря до ушите си, за да се предпази от злото.
Райф просто зяпаше, обзет от внезапно желание да види какво има зад това златно сияние. Но не му бе писано да разбере. Светлината в очите помръкна и клепачите се затвориха отново. Ръката падна обратно отстрани на фигурата. Цялата магия сякаш се оттече от нея. Даже трепкането на ярко масло се върна към мътното сияние на бронз.
Никой не помръдваше. Никой не продума в продължение на няколко зашеметени вдишвания.
— Какво беше това? — попита Лаач с писклив глас. — Що за демон призовахте в тази черупка?
— Не сме призовали — отвърна Рит. — Събудихме го.
— Какво смятате да правите с него? — настоя Лаач.
Отговорът на Рит бе изпълнен с мрачен копнеж.
— Сигурно ще мине още месец-два, преди да можем да отговорим на това. Ще са нужни още безброй жертви на кръвородни.
Райф хвърли поглед към мъртвата млада жена и потрепери.
Лаач се намръщи недоволно, но в същото време бе пребледнял от ужас.
— Не мога да чакам в мините на Варовиково толкова дълго. Имам си работа за вършене в Наковалнята.
— Така и трябва. Върнете се към задълженията си и ни оставете да си вършим нашата работата. Ще ви пратя вестоврана, за да ви държа в течение на напредъка ни. Има много неща, които трябва да изучим.
— В такъв случай ще ви оставя. — Архишерифът се врътна кръгом и тръгна сковано към вратата в дъното. Явно гореше от желание да се махне оттук.
Райф присви очи, докато Лаач се оттегляше.
„Дали тази врата води към друг изход от мините, който се пази в тайна от повечето хора?“
Преди да може да обмисли по-подробно тази идея, Изповедник Скерен се обърна към Рит.
— Бих искал да отида на мястото, където се е съхранявал артефактът. То може да ни даде някои подсказки как да действаме оттук нататък.
Другите също измърмориха в знак на съгласие.
Даже Рит кимна.
— Пътешествието си заслужава, уверявам ви. Одеве трябваше да бързам. А бързането е враг на знанието.
Райф запази лицето си безизразно, но гърдите му се свиха. Представи си медното яйце — и тялото, проснато в локва кръв пред него. Помоли се дано Изповедниците го отложат за някой друг ден.
Рит попари надеждата му със следващите си думи.
— Ще ви заведа веднага. Аз самият горя от желание да го изуча по-подробно.
И тръгна към главния вход, следван от другите, включително грамадния джин. Спря се, колкото да посочи управителя Кийл с пръст.
— Погрижи се за онези затворници. Те не бива да разкажат на никого какво сме открили.
Кийл се поклони и се накани да го последва.
— Ще бъде сторено.
Райф направи крачка подир тях, но с това привлече вниманието на Рит.
— Ти стой тук — нареди му Изповедникът. — Пази стаята. Никой не бива да влиза.
Следвайки примера на управителя, Райф се поклони.
— Ще… ще бъде сторено.
След това другите стигнаха до изхода, изнизаха се през него и затръшнаха бронзовата врата.