И все пак тя не се предаде. Пръстите ѝ стиснаха козината на Аамон.
„Аз съм варгър.“
Запя по-силно, натисна по-силно, напрягайки всички сили. Бавно нишките ѝ се промъкнаха през зловредния въздух, докато не докоснаха стоманата. Още с първия допир тя разбра, че я блокират. Все пак за миг долови проблясък на агония, болка от пробиване на кост, от огнена отрова, вливаща се в черепите.
Никс трепна, но запази песента си силна.
Стегна гърлото си и почерпи от силата на друг свой брат. Макар че пръстите ѝ още усещаха козината на Аамон, тя си спомни също и една обелка от дървесна кора, аромата на чай.
Писък се вля в песента ѝ и очите ѝ се затвориха още повече. Тя пращаше тези вълни навън с всяка нота, изпробвайки стоманата, търсейки ключалката ѝ. Но развалата отново ѝ се противопостави. Тя бе не само във въздуха, но също и в стоманата. Никс усети, че там няма ключ, който би могла да използва. Всичко бе твърде покварено, твърде отровно. Тя никога нямаше да намери път през този осквернен метал.
Още по-зле — докато се бореше, тя успя да надзърне за миг оттатък стоманата. Там имаше само сенки и отрова. Вътре наистина не бе останало почти нищо от братята ѝ. Но за частица от удара на сърцето си тя зърна съвсем мъничък пламък от тях, потопен дълбоко в мрака.
„Не всичко е било угасено.“
Това ѝ причини по-голяма болка от всичко друго — да знае, че те са затворени там.
Отчаяна, тя остави песента си да заглъхне, разбирайки колко е безполезна срещу такава мерзост.
Отвори очи.
Двамата ѝ братя стигнаха до нея.
Аамон изръмжа и се помъчи да стане.
Тя отново усети бурята във въздуха, тъмните енергии, трупащи се в небето. Нещо вече почти я връхлиташе, по-опасно от всичко тук. Тя се молеше да е просто „Врабчарят“, включил всичките си горелки, за да стигне при тях.
Но знаеше, че греши.
И двамата ѝ братя мушнаха с пиките си към Аамон.
Никс закри лице. Знаеше, че всичко е загубено.
59.
На средната палуба на бойния кораб Грейлин пристъпи към Хадан. Бяха заобиколени от рицари, сред мъгла, озарена от факли и фенери. Васалният генерал бе извадил меча си.
Грейлин също изтегли старото си фамилно острие от ножницата и го вдигна. Дори в мъглата Сърцетрън сияеше ярко, гравиран с преплетени лози.
Хадан отстъпи от потното тяло на черния си жребец. Вдигна ръка към рицарите, събрали се в мъглата, за да покаже ясно намерението си. Искаше лично да убие този човек. Десницата на Грейлин го болеше от удара с чук на Хадан преди цяла вечност, преди цял живот.
Хадан изгледа оръжието му.
— Мислех, че са го претопили. — Сви рамене. — Няма значение. Този път лично ще се погрижа за това.
Грейлин стегна още повече хватката си и стъпи по-здраво на дъските. Остави Хадан да се приближи, докато мечовете им почти се докоснаха.
— Има стомана, която никога не може да бъде счупена — каза той със студен, спокоен глас. — Дори и от чука на един страхливец.
Устните на Хадан се помъчиха да не се озъбят, да не реагират на подигравката на Грейлин. Но ръката на генерала стисна меча по-силно. Хълбокът му помръдна, издавайки прекалено много.
Грейлин отстъпи вляво, когато Хадан го нападна отдясно. Мечът на генерала мушна там, където вече го нямаше. Беше му лесно да парира този удар и да отвърне с рипост.
Но все пак Хадан не бе новобранец. Избегна острието, плъзна единия си крак назад и замахна ниско с меча. Грейлин едва успя да извърти оръжието си навреме, за да блокира удара, който иначе би му отсякъл крака.
И двамата отстъпиха.
Хадан изпука врата си.
— Виждам, че си се упражнявал. Нарушавайки още една клетва. Да използваш меч. Тук, в земите, в които се закле да не стъпваш повече.
Грейлин махна с другата си ръка към мъглата.
— Е, не съм стъпил на земята, нали?
Хадан се намръщи.
— Винаги си бил човек, който търси оправдания за действията си. Като например да лягаш с курва, забранена за теб, и после да твърдиш, че е било любов, а не похот. А по-късно, когато тя наду корема, да се преструваш, че я обожаваш.
Грейлин изръмжа и скочи. Хадан парира с лекота и едва не приклещи Сърцетрън с меча си. Грейлин отвърна с извъртане на китката, за да освободи себе си и оръжието. Финтира бързо вдясно. Хадан се хвана на хитрината му и му даде възможност да посече високо. Но острието само одраска бузата му.