Двамата се разделиха. Кръв се стичаше по лицето на Хадан, но генералът не обърна внимание. Това щеше да е просто още един белег сред многото.
— Ето защо хората ти те презираха — каза Хадан. — Преструваш се на благороден и честен. Обличаш всичките си прегрешения в красиви думи. Ти, който имаше влияние върху краля, но не намери време да облагодетелстваш друг, освен себе си.
Грейлин наблюдаваше яростта на мъжа, но също така чу и думите му. Знаеше, че Хадан не греши съвсем. Честно казано, малко от неговите другари рицари го бяха смятали за приятел, камо ли за весела компания. Трябваше да се появи Марейн, за да започне да му разкрива истинската му същност, да го учи да бъде по-добър човек, не толкова егоистичен, човек, който може да бъде обичан и наистина да обича някого.
Той облиза устни и се изправи срещу гнева на противника си.
„Да не би сам да съм си създал враг в негово лице?“
Хадан му се присмя.
— И въпреки цялата обич на краля към теб ти пак измени на приятелството ви.
Грейлин усети, че това е причината за омразата и презрението на Хадан към него.
— Значи всичко е от завист? Иска ти се ти да беше спал с Марейн — или пък жадуваше да получиш кралската обич за себе си?
Хадан изрева при тази обида — инсинуация, а може би истина. Нахвърли се срещу Грейлин, като редуваше финтиране, отстъпване, мушкане и замах. Грейлин се биеше срещу тази буря, страхувайки се, че може да го е тласнал прекалено далеч.
Усети жилване по рамото и там остана дълбока резка.
Той отби острието и отстъпи.
Лицето на Хадан бе помрачняло, очите му тънеха в сенки, присвити от ярост. Все пак Грейлин видя пресметливостта, светеща в тях. Страхуваше се, че генералът просто му взема мярката, изпробва уменията му, замисляйки неуязвима стратегия.
За щастие Хадан се забави прекалено дълго.
Зад тях се отвори с трясък една врата.
— Грейлин! Сега!
Очи се завъртяха към квартердека. Оттам изхвръкнаха Дарант и Глейс и се пързулнаха по дъските. Изнесоха ръце назад, с фитили, искрящи между пръстите им. Хвърлиха бомбите си високо — не към средната палуба, а през десния парапет. Те избухнаха в огнени кълба в мъглата.
Екипажът отстъпи предпазливо.
Грейлин се втурна към пламъците, прибирайки тичешком меча си.
Хадан изрева, явно заподозрял какво предстои. Сигурно вече осъзнаваше, че истинският финт тук не бе направен с меч, а с небесен сал, пратен да пада покрай десния борд, за да привлече огъня, така че балистите и оръдията от тази страна да изстрелят боеприпасите си.
Всичко това, за да се осигури безопасното преминаване на друг съд.
Силно стържене на дърво долетя от онази посока. По-голямата част от екипажа побягна от заплахата. Една голяма сянка се стрелна нагоре от мъглите с рев на огнепламови горелки — първо балон, а после корпусът на бързолет.
„Врабчарят“ се издигна, докато изравни палубата си с тази на бойния кораб, продължавайки да стърже по борда му. Дарант и Глейс се втурнаха към парапета. Грейлин тичаше редом с тях.
И тримата профучаха покрай празната балиста.
Няколко стрели полетяха след тях. Но треперенето на палубата пречеше на точния прицел. Грейлин скочи върху парапета и се оттласна от него. Спомни си за последния път, когато бе правил това. Този път обаче нямаше стълба, за която да се хване. Вместо това падна на горната палуба на „Врабчарят“, претърколи се и се плъзна по дъските.
Дарант и Глейс го последваха. Приземиха се едновременно и успяха да се задържат на крака, което доказваше, че не за първи път скачат от един кораб на друг. Все пак, когато „Врабчарят“ се отдели, избумтявайки в корпуса на бойния кораб за прощална целувка, те също се проснаха на дъските.
Щом се озова на открито, бързолетът се отдалечи с рев, включил всичките си горелки.
— Хвани се за нещо! — изрева Дарант.
Грейлин допълзя до държача на едно въже и го прегърна. Знаеше какво предстои. Чу два остри взрива да отекват в небето. Представи си двете буренца със запалителна смес, пренесени на бойния кораб. Стисна още по здраво, защото знаеше къде са били поставени те.
Под Хадиския котел на бойния кораб.
Следващата експлозия разцепи небето, раждайки ново слънце, по-ярко от Небесния отец. Ударната вълна връхлетя „Врабчарят“ и го завъртя във въздуха, като го наклони почти отвесно.
Грейлин се бе вкопчил в своята опора. Зърна бегло гъстия облак дим, разлетелите се пламтящи останки, тлеещите дрипи на балона. Всичко това бе увиснало в небето, а после започна да се сипе надолу през мъглата.