„Врабчарят“ продължи да лети с клатушкане, докато постепенно се стабилизира.
Грейлин се надигна на крака. Дарант и Глейс минаха покрай него. Пиратът невъзмутимо изтупваше панталоните и късото си наметало.
Хвърли един поглед на Грейлин и го попита:
— Идваш ли?
Грейлин ги последва с огъващи се крака, рамото му бе обляно в кръв. Отидоха до вратата и по едно стръмно стълбище се спуснаха в бака на кораба. Другата дъщеря на Дарант, Брейл, стоеше зад щурвала.
Пиратът ѝ се намръщи.
— За какво беше всичкото онова стъргане? Преди да тръгна, ти казах, че не искам и една драскотина по корпуса, когато се върна.
Но въпреки мъмренето грабна дъщеря си, вдигна я и я завъртя.
— Добра работа, момиче!
Грейлин се обърна, когато още хора нахълтаха в бака. Позна принц Канти и калфата от Манастира. След тях влязоха двама непознати: гулд’гулка и клашианец. Той огледа групата, забелязвайки окървавените превръзки на гърдите и бедрото на Канти, но също така забеляза и кой липсва.
— Къде е Никс?
Очите на Канти бяха бесни. Посочи Брейл.
— Опитах се да я накарам да ни изслуша.
Сърцето на Грейлин прескочи един удар. Страхуваше се от най-лошото.
— Къде е?
Канти протегна ръка към прозорците на носа и трепна от болка. Посочи към далечните скали, където тъмнееше балонът на друг боен кораб.
— В Булото.
60.
При гръмотевичната експлозия на запад Никс се присви. Звучеше ѝ като края на света, сякаш луната вече бе ударила Земята.
Взривът накара цялата огнена картина на битката върху Далаледа да застине. Дори Аблен и Бастан бяха спрели, докато замахваха с пиките си към тялото на Аамон. Върховете на копията им бяха замръзнали над гърдите на варгъра. Аамон изръмжа и се дръпна назад, не за да избегне оръжията, а за да заслони по-добре Никс.
Аблен и Бастан се изправиха. Изглеждаха объркани, сякаш за момент взривът бе разтърсил въздуха достатъчно, за да прекъсне връзката. Това не продължи дълго. Зад тях Витаас вдигна медната кутия. Другият Изповедник — Рит — се намръщи, обърнат на запад към експлозията.
Витаас зашепна в устройството си и влакънцата засияха по-ярко.
Аблен и Бастан се съсредоточиха отново върху Никс. Пиките им се вдигнаха по-високо, а в очите им блестеше злобата, която ги бе обладала, която ги контролираше. Тя отново видя как скверните вибрации обвързват братята ѝ към Витаас и отвратителната му кутия. Нишките във въздуха бяха отровни, подхранвани от агония и злост.
Песента на Никс заглъхна в гърлото ѝ.
„Не мога да се боря с това зло.“
Но друг прие това предизвикателство.
Над главата ѝ ударната вълна от експлозията най-после стигна до Булото. Връхлетя върху тъмните облаци и ги разкъса на места. Слънчеви лъчи си пробиха път покрай корпуса на увисналия горе боен кораб.
Точно отпред, над сала, някаква сянка се спусна по един от тези ярки лъчи. Формата ѝ се губеше сред сиянието. Никс усети мощта, излъчваща се от нея. Това бе тъмната буря, която бе усетила да се приближава.
„Дошла е за мен.“
А после яростен крясък се откъсна от тази буря и се понесе над площадката. Силата се превърна във форма. Разперени гигантски черни криле. Огромният прилеп пикира към сала, към хората, събрани долу. Пищеше бясно — песен на ярост и сила.
Също като взрива преди малко, писъкът разцепи въздуха и разкъса скверните нишки. Аблен и Бастан залитнаха назад и размахаха диво пиките, сякаш търсеха някаква заплаха. Медната кутия в ръцете на Витаас засия по-ярко, подхранвана от атаката отгоре. Превърна се в малко слънце в сбръчканите му пръсти. Изповедникът се опита да я пусне, но тя избухна в ръката му, разкъсвайки плът и кости, като остави само чуканче, от което бликаше кръв.
Витаас изкрещя и залитна.
Бастан замахна, когато Изповедникът се приближи твърде много. Пиката му щръкна от гърба на мъжа. Но въпреки това Бастан сякаш не забелязваше. Размаха оръжието си, мятайки кокалестото тяло насам-натам. Ехтяха писъци, хвърчеше кръв. Ръце се размахваха, крака ритаха.
Рит се хвърли в сала с вик:
— Излитай!
После изрева назад към двамата Трошачи:
— Убийте ги всички!
Джиновете тръгнаха напред, вдигнали високо чуковете си.
Прилепът обаче вече бе стигнал до тях. Пренебрегна сала, който се стрелна към небето, и пикира към един от Трошачите. Заби нокти дълбоко в гърба на великана. С плясък на криле се издигна във висините и запрати тялото надалеч.
Вторият джин изрева и нападна Никс и Аамон. Развъртя с една ръка чука си и замахна ниско. Аамон се хвърли да я защити. Чукът улучи варгъра в хълбока и го запокити по камъните. Все пак Аамон бе посегнал в последния момент и бе хванал Трошача за глезена, събаряйки грамадния си враг, докато отхвърчаше настрани.