Не виждаше причина да мърда оттук, не и след като бликналата ярка светлина бе разцепила небето. Спомни си гонга, отекнал в стаята на Шая. Ето я разрухата, която предвещаваше той. Сега светът бе потънал в огън, дим и трошащи се камъни. Тя чуваше писъците на умиращите. Земята продължаваше да се тресе. Но там, където се намираше тя, камъкът наоколо засега устояваше.
Затова тя остана.
Не искаше да зарязва Аамон.
Башалия бдеше с нея. Беше приклекнал и от време на време размахваше едното си крило, за да разсее най-гъстия дим. Примъкна се по-близо и се облегна на Никс, все така изненадващо лек за размерите си. Отърка буза в нея.
Гърдите му вибрираха леко до нейните. Макар че не писукаше на глас, тя усещаше мъркането в него. Затвори очи и се заслуша. „Помня това.“ Беше стояла на топло под крилете, с коремче пълно с мляко, сгушена до кадифената кожа. Тогава той също мъркаше. Тя се върна в онова време, обгърната от майчина и братска любов.
Чу песента в това мъркане и добави към нея своята, тананикано на задоволство и щастие. Златни пипалца, толкова крехки, че един повей на вятъра щеше да ги разсее, потекоха между тях. Но те не бяха единствените слушащи. Аамон зави тихо, молейки да бъде присъединен. Тя протегна нишките си към него, докосна дивата му същност, неопитоменото му сърце, но намери също и зърното на една цицка, сладостта на майчиното мляко, блъскането на братята и сестрите му, все още слепи за света с мъничките си затворени очи.
Тя ги привлече всички заедно и не изпитваше страх. Запяха, сливайки се някъде по-дълбоко от костите и кръвта. Нямаше огън, нямаше трошащи се камъни, нямаше задушлив дим. Времето течеше, или пък не, тя не можеше да каже.
Накрая Башалия се размърда и крехкостта на песента им се разсея. Аамон изръмжа тихичко, но бе прекалено слаб, за да вдигне глава.
Тя потърси какво ги е разтревожило.
А после димът отляво изсветля от приближаващ се огън, предшестван от гръм и трошене на камъни. Тя се напрегна, очаквайки най-лошото. Само че пламъкът, който идваше, стана златист и затрепка в бронзови оттенъци.
Тя се раздвижи, като задържа ръка върху бузата на Аамон.
Башалия се промъкна напред да я защити. Крилете му се вдигнаха и разпериха. Тя го успокои с длан, с шепот от сърцето си.
— Всичко е наред — каза му.
От дима излезе Шая, пламтяща като изваяна от слънце. Взря се надолу към нея, към другите и погледът ѝ се задържа на Башалия.
— Чух ви — каза простичко Шая — и дойдох.
Зад нея се появиха със залитане Фрел и Райф, покрити със сажди и кървящи от множество порязвания. Последваха ги двама кетра’каи, с измъчени и отчаяни очи. Всички спряха на разстояние от мрачния страж, пазещ Никс.
Шая вдигна глава към тъмните пушеци, които започваха да се разкъсват.
А после Никс чу какво е привлякло вниманието на бронзовата жена.
Ревът на горелки.
Тя се взря нагоре и един кораб се появи пред погледа ѝ, раздухвайки дима. Никс се уплаши, че това са последните останали легионери, привлечени тук също толкова неизбежно като Шая. Но вместо това, когато димът се разнесе, позна спускащия се кораб. Помъчи се да осмисли това чудо.
„Врабчарят“ се снижи и увисна над земята. Кърмовият люк вече бе отворен. Оттам изскочиха няколко души и се втурнаха напред. Тя зърна Канти и Джейс. Грейлин и Дарант. И дори Пратик и Лира. Една голяма космата фигура заобиколи Грейлин с настръхнала грива, като ръмжеше заплашително.
Аамон поздрави брат си със сумтене.
Другите се заковаха на място вцепенени, когато цялата гледка се разкри пред тях. Неколцина изругаха. Някои извадиха оръжия. Цялото им внимание бе съсредоточено на едно място.
Никс нежно свали главата на Аамон от скута си. Изправи се, защото трябваше да е сигурна, че няма да станат грешки. Пристъпи пред високия прилеп и вдигна ръце, сякаш го предпазваше с криле.
— Това е Башалия — каза тя.
Само няколко лица омекнаха при обяснението ѝ.
Канти бе първият, който се приближи. Повдигна вежда и огледа другаря ѝ. После само сви рамене.
— Трябва да кажа, че е пораснал малко.
Грейлин пристъпи по-наблизо. Земята вече трепереше.
— Всички на борда, бързо.
Никс ги спря.
— Чакайте. Аамон. Той е… — Тя се втренчи в Грейлин, без да е сигурна, че има думи или сили да му го каже. — Няма да го оставя тук.
Грейлин заобиколи прилепа достатъчно, за да види проснатия Аамон, с просмукана с кръв козина и изкривени крака. Все още лежащ на една страна, Аамон също го видя. Задращи с предните си лапи, сякаш се опитваше да се втурне към него.