— Райф… — прошепна тихо Шая.
Тази рядка употреба на името му го накара да пламне. Той извърна очи, смутен от реакцията си. Спомни си момента, когато Ксан му бе показала колко дълбоко е свързан с тази бронзова жена. Но Райф знаеше, че ги свързва не само юларната песен.
— Гото… готова ли си за срещата? — заекна Райф и хвърли поглед към гощавката върху масата. — Те скоро ще са тук.
Тя отговори на това, като разтвори наметалото си, разкривайки голотата си. Сложи ръка между гърдите си. Бронзът там засия по-ярко, докато вдишваше. Като издиша, свали дланта си и извади измежду гърдите си идеален кристален куб.
Като свърши с това, загърна скромно наметалото и остави куба на масата.
Райф си представи другия куб, който бе вкарала в тялото си, близо до пъпа, тогава в Далаледа. Той бе със същите размери като този, само че нашарен с мед и имаше в сърцевината си капка злато. След като го бе направила, тя, изглежда, вече не страдаше от предишната си слабост, независимо дали се намираше под облаци или в тези пещери. Сякаш онзи куб постоянно я захранваше — което бе хубаво. Като се имаше предвид къде отиваха — в земи, замръзнали във вечен мрак — тя щеше да има нужда от такава неизчерпаема сила.
Шая още се взираше в него и може би долавяше смайването му, макар че изтълкува погрешно причината за него.
— Не е нужно да идваш с нас.
Райф трепна. Тя може да си мислеше, че проявява любезност към него, но вместо това го нараняваше. Той падна на едно коляно и докосна ръката ѝ.
— Знаеш, че трябва.
„Нима тя не изпитва поне частица от същото? Нима сърцето ѝ е изковано от същия този бронз?“
Шая обърна ръката си под неговата. Топли пръсти се свиха около дланта му. Тя насочи към него сияещите си очи. Устните ѝ се разделиха с шепот.
— Знам.
Вратата зад тях се отвори с трясък. Стреснат, той пусна ръката на Шая и скочи на крака. Лира влезе в стаята, без да чака покана. В тунела отвън мърдаха сенчести фигури.
— Аз си тръгвам — заяви тя рязко.
Той пристъпи със залитане към нея.
— Вече? Няма ли да дойдеш на… — И посочи нещата на масата.
През последните седмици разнородната им групичка — събрана от всички краища на северната Корона — бавно и малко предпазливо се бе превърнала в импровизиран съюз, обединен от кръв, скръб и цел, съсредоточени около една дума.
„Лунопад.“
Лира изгледа масата, сякаш премисляше предложението му да присъства на срещата. Вместо това изучи приготвената гощавка и си взе каквото искаше — както правеше винаги. Грабна едно от буренцата с бира и го гушна под мишница. Намръщи се към останалото.
— Не се интересувам от бъбрене и спорове. Знам какво трябва да направя.
Погледна Шая и в очите ѝ вече не блестеше алчност, дори за кристалния куб, лежащ на масата. Господарката на гилдията на крадците също бе видяла приближаващата се гибел. В онзи момент Райф бе забелязал как алчността се оттича от нея. Лира бе преди всичко практична. Ако той се съмняваше в това, бе достатъчно да си спомни как го беше продала в мините, за да укрепи позициите на гилдията в Наковалнята. Значи със сигурност разбираше, че всичкото богатство на света няма да има значение, ако света го няма.
— Мислиш ли, че ще те послушат? — попита Райф.
Лира се намръщи.
— Не смятам да им давам избор.
Господарката на гилдията отиваше с няколко от хората на Дарант, за да привлече колкото може повече хора от своя сой за каузата и да създаде тайна армия, разпръсната из бардаци, свърталища на крадци, долнопробни кръчми и тъмни бърлоги. С барабаните на войната, ехтящи из цялата Корона, групата им не след дълго можеше да се нуждае от собствена армия — както и от една късо подстригана гулд’гулка, която да я води.
Райф кимна.
— Не се съмнявам, че ще спечелиш тяхното…
Тя пристъпи към него, хвана го за тила със свободната си ръка и дръпна устата му към своята. Целуна го силно, а накрая може би и малко нежно. Никога по-рано не му бе позволявала да я целува — но пък, от друга страна, цялото целуване сега го извършваше тя. Това бе едно горещо напомняне. Когато искаше нещо. Лира си го взимаше.
Тя го пусна и избърса устни. В очите ѝ блестеше мрачно веселие.
— Исках само да ти докажа, че плътта може да е по-вкусна от бронза.
Той преглътна, бузите му бяха пламнали.
Тя се врътна към вратата.