В един ъгъл гореше каменна камина. На една маса в центъра бяха разхвърляни чинии и чаши, а между тях — купища книги и разстлани карти. Сякаш всички говореха едновременно.
Грейлин се бе привел между Фрел и Пратик.
— Когато стигнете в Клаш, потърсете Скритата роза. Нещо ми подсказва, че този таен орден знае доста повече, отколкото признава.
При влизането ѝ Грейлин се изправи и махна към един празен стол, а после продължи разговора си с групата, която трябваше да замине на юг. Канти улови погледа ѝ, сви рамене и поклати глава.
До него Джейс избута нейния стол назад.
Тя отиде и седна.
Приятелят ѝ се приведе към нея и каза:
— Изпусна по-голямата част. Мисля, че на всички въпроси вече бе отговорено, доколкото е възможно.
Тя огледа присъстващите, без да обръща внимание на какофонията. Шая седеше мълчаливо срещу нея, с Райф от едната си страна и Дарант от другата. Двамата мъже се бяха привели напред и си говореха пред лицето ѝ, сякаш нея изобщо я нямаше.
Никс познаваше това чувство.
Очите на Шая блестяха немигащо срещу нея. Никс усети, че има някакъв въпрос, който бронзовата жена чака да бъде зададен. Никс отвърна на погледа ѝ и долови тиха песен, като от далечни барабани.
Кристалният куб на Шая лежеше на масата, ограден от пръстите ѝ. Сияеше леко, а над него трепкаше мъничък глобус на Земята. По повърхността му грееха по-ярки алени и сини точки. Никс знаеше, че синята точка дълбоко в Южен Клаш е мястото, към което ще се насочат Канти и алхимиците. Прониза я тревога от заминаването на принца.
Групата им се бе сформирала едва наскоро, но ето че вече трябваше да се раздели. Въпреки това тя виждаше решимостта върху всяко лице. Това обединяваше всички. Макар че поемаха в различни посоки, всички знаеха крайната си цел — да предотвратят нещо, което изглеждаше непредотвратимо: да попречат на луната да падне от небето — а това изискваше първо да намерят начин да запалят двигателите на Земята и да завъртят отново света.
Джейс се опита да каже още нещо, но Никс вдигна ръка и зачака. Постепенно стаята утихна. Един по един те я видяха, че седи мълчаливо с вдигната ръка.
— Имам един въпрос — каза накрая Никс и кимна към куба и сияещия глобус на Земята. Съсредоточи се върху зелената точка, сияеща дълбоко сред ледовете от тъмната страна на света. — Къде точно отиваме? Това място имало ли е някога име?
Очите на Шая заблестяха по-ярко. Тя се поизправи и кимна лекичко на Никс.
— Да, има едно древно име.
Всички очи се обърнаха към бронзовата скулптура.
Шая продължи:
— То е на език, по-стар от Древния език. Може би няма смисъл, но означава приблизително „където се събират крилатите защитници“.
Никс си представи Башалия и останалите от мирската орда. Тези крилати защитници бяха наблюдавали света от векове. Дали това означаваше, че има и други като тях?
Непоправим учен, Фрел придърпа един лист, взе перо и попита:
— Любопитен съм. Как е името на онзи древен език?
Шая погледна Никс с блеснали очи.
— Градът на ангелите.
63.
В недрата на Крепостта на Изповедниците Рит се бе привел над рамото на своя събрат ифлелен. Скерен седеше на една тясна маса, чиято повърхност бе осеяна с ръждясали чаркове, усукана мед, стъкленици с разяждащи смеси, съдове от метал и камък и предмети, непонятни дори за човек със значителните познания на Рит.
Скерен го бе извикал тук, за да му покаже едно свое откритие — нещо, което смяташе за достатъчно важно, за да наруши програмата на Рит за тази сутрин.
Рит погледна към дълбините на личния схолариум на Скерен. Той се простираше надалеч, преминавайки в лабиринт от стаи, килери и запечатани помещения. Рит позна една висока купчина от огънати медни листове, струпана до стената в дъното. Това бяха части от медната черупка, пазила бронзовия артефакт дълбоко в мрачните тунели на Варовиково. През последните два месеца Скерен внимателно я бе разглобил и превозил от мините.
След това работниците бяха убити. Никой не биваше да знае какво са намерили ифлелените и какво се надяват да научат от него. Рит подозираше, че откритието на Скерен е дошло от същата тази колекция.
— Покажи ми — каза той.
Скерен посегна към едно парче кожа, под което бе скрито нещо. Дръпна покривалото, разкривайки чудо, което накара Рит да ахне. Това бе идеален кристален куб, нашарен с медни жилки. Но нещото, което остави Рит без дъх, бе златната течност в сърцевината му, която пулсираше и се вълнуваше.