Выбрать главу

— Намерих го в една скрита кухина зад медната черупка — обясни Скерен.

— Какво е? — Рит мина от другата страна, за да го огледа по-добре.

Скерен се приведе собственически над него, присвил очи.

— Мисля, че действа като миниатюрна огнепламова горелка. Източник на неизвестна сила. Извърших някои опити и получих интригуващи резултати.

— Какви опити?

Скерен махна разсеяно към двете половинки от стъклена сфера върху масата. Само това бе останало от инструмента, който Рит бе използвал, за да проследи бронзовия артефакт. Маслото бе източено от спуканата топка, а малките ѝ омотани с мед магнити бяха грижливо наредени в линия.

Скерен обясни:

— Мисля, че с тази миниатюрна горелка мога да построя помощна версия на инструмента, който ти дадох преди. Новото устройство би трябвало да долавя излъчванията на бронзовия артефакт от много по-далеч.

Рит задиша по-тежко, изгарян от желание. Едва можеше да говори. Не знаеше дали някой се е спасил от развалините на Далаледа, но го тревожеше гледката на бързолета, гмурнал се в облаците при неговото бягство.

„С такъв нов инструмент бих могъл да узная истината.“

— Направи го — заповяда Рит. — Зарежи всички други проучвания.

Скерен кимна и попита:

— А твоята работа как върви?

Рит се изправи, сетил се за графика си.

— Близо сме. — Само толкова бе готов да признае. — Трябва да вървя. Има още някой, който иска потвърждение за напредъка ми, а неговият нрав е повече от лош дори когато не го караш да чака.

Рит забърза. Излезе от схолариума на Скерен и се насочи към друг, който принадлежеше на един мъртъв брат. Щом се приближи достатъчно, светлина на факла разкри две фигури, чакащи в коридора пред вратата. Гостът на Рит бе придружен от висок вирлиански гвардеец на име Торин. Стоеше изпънат и светлината на факлата играеше по сребристата му броня. Говореше се, че вече почти не я свалял, опасявайки се от ново нападение.

Рит се приближи и вдигна ръка.

— Принц Микен, благодаря ви, че дойдохте чак тук долу.

Принцът се обърна, разкривайки сребърната маска, покрила половината му лице. Върху нея бяха гравирани слънце и корона, фамилният герб на рода Масиф. Когато светлината падаше под правилния ъгъл, това слънце пламтеше като самия Небесен отец. В момента обаче отразяваше гневния пламък на факлата.

Рит знаеше също какво се крие зад среброто. Беше го видял веднъж, скоро след като зашиха лицето на Микен. Или поне малкото, което можеше да се спаси от него.

Микен изръмжа с глас все още дрезгав от крясъците на болка.

— Покажи ми онова, за което слязох тук, за да мога да се махна от това окаяно място.

Рит се промуши покрай принца и отключи вратата на схолариума на Витаас.

— Не се приближавайте прекалено много — предупреди и влезе пръв.

Стаята с железни стени бе нажежена като пещ. Носеше се дрънчене на вериги, Микен и пазачът му влязоха след него. И двамата ахнаха от гледката пред тях. С гръб към тях, Рит просто се усмихна.

— Как…? — попита Торин, обаждайки се без разрешение.

Въпреки това Рит му отговори.

— Отрова. Беше нужна повече, отколкото можете да си представите.

Микен пристъпи по-наблизо.

— Можеш ли да го контролираш?

— Скоро ще мога — прошепна с копнеж Рит, неспособен да скрие жаждата си.

Откритието на Скерен може да обещаваше проследяване на всеки бронзов артефакт, но в момента Рит вървеше по стъпките на Витаас, брата, който с право се боеше от клашианската Вик дире Ра, Неговата работа имаше за цел да премахне тази заплаха, да изкове оръжие срещу нея, да посее семето на развалата в собствената ѝ градина.

Веригите се мятаха и дрънчаха пред тях.

Той се взря в големия прилеп с омотани в кожа криле и усмирено от стомана тяло — но онова, което в действителност го обвързваше, бе медта.

От обръснатия череп на съществото стърчаха двайсетина ярки игли, напоени с алхимии, извлечени от дневниците на Витаас.

Рит се взря мълчаливо в създанието. „Скоро ще бъдеш мой.“

Тъмни очи блестяха срещу него, предизвиквайки го. Прилепът раззина челюсти и нададе див, безумен крясък срещу целия свят.

Рит се усмихна на тази песен на чиста омраза.

„Да, това е добро начало.“

Благодарности

Мина доста повече от десетилетие, откакто за последно бродих в страната на фентъзито, така че всяка крачка от това ново пътешествие бе предпазлива. Преди да поема на това приключение, потърсих пътепоказатели, оставени от писатели, на които съм се възхищавал като малък: Ан Маккафри, Тери Брукс, Стивън Р. Доналдсън, Робърт Джордан, Роджър Зелазни, Джийн Улф, Робин Хоб, Едгар Райс Бъроуз, Дж. Р. Р. Толкин, Джордж Р. Р. Мартин и безброй други. Освен това взех предвид впечатляващите нови пътища, създавани от днешните автори: Наоми Повик, Патрик Ротфус, Брандън Сандерсън, Брент Уийкс и Н. К. Джемисин. Освен това се опирах на раменете на множество автори, които са редом с мен от десетилетия, които са пътували с мен в миналото до земите на Аласея и Мирилия и които ми помогнаха да шлифовам това първо навлизане в нов свят: Крис Кроу, Лий Гарет, Мат Бишъп, Мат Ор, Ленард Литъл, Джуди Прей, Стив Прей, Карълайн Уилямс, Сейди Дейвънпорт, Сали Ан Барнс, Дени Грейсън и Лиза Голдкъл.