Трябваше да докосва, за да разбере.
Вдиша дълбоко и овладя треперенето на пръстите си, преди малката сфера, изобразяваща техния свят, да стигне до ръката ѝ. Бронзовият пръстен, към който бе прикрепена, продължи да се върти, задвижван от зъбните колела. За да задържи пръстите си върху голямата колкото юмрук сфера на света, трябваше да припка около масата. Бронзовото слънце вече бе нагряло леко едната страна на сферата, докато обратната бе студен метал, завинаги извърнат от Отеца.
— Сега можеш ли да разбереш по-добре как Майката винаги държи едната си страна обърната към Небесния отец? — попита сестра Рийд. — Страна, която пламти вечно под суровото му, но любящо внимание.
Никс кимна, все още обикаляйки около масата, за да следва пътя на сферата около слънцето.
Сестра Рийд се обърна едновременно към нея и към другите ученици.
— А в същото време другата страна на нашия свят е навеки лишена от пламтящия поглед на Отеца и остава скована във вечен мрак, в който се говори, че самият въздух е вледенен.
Никс не си направи труда да потвърди очевидното, вниманието ѝ бе насочено към Земята, която завършваше обиколката си около слънцето.
— Ето защо ние живеем в Короната — продължи сестрата, — ивицата от света, която се намира между изпепелените земи от едната страна на Земята и вечно замръзналите от другата.
Никс плъзна пръст по сферата, от север на юг и обратно. Земната корона бе единствената зона с благоприятен климат, където хората, растенията и животните можеха да виреят. Не че не се носеха приказки за онова, което се намираше извън Короната — ужасни приказки, много от тях богохулни, се шепнеха за тези страшни земи, замръзнали от едната страна и обгорени от другата.
Сестра Рийд спря да върти колелото, с което прекъсна танца на планетите.
— Сега, когато и Никс имаше възможност да изучи планетария, може ли някой да ми каже защо Земната майка вечно се взира в Небесния отец, без никога да извръща лице?
Никс остана на мястото си, все още с пръсти върху полузатоплената сфера.
На въпроса на учителката отговори Кинджал — изрецитира текста, който им бяха дали да научат миналата седмица.
— Тя и нашият свят са завинаги уловени във втвърдения кехлибар на пустотата, неспособни никога да се извърнат.
— Много добре — каза топло сестра Рийд.
Никс почти можеше да усети излъчващото се от Кинджал задоволство. Кинджал бе близначка на Бърд, а баща им беше кметът на Фискур, най-големия град на северния бряг на Мир. Макар че градът се намираше на цял ден път с лодка, двамата се изживяваха като господари сред учениците, раздаваха подаръци на онези, които им се умилкват, и се присмиваха на всички останали, като често прибягваха до физическа саморазправа, за да подсилят унижението.
Може би тъкмо по тази причина Никс се обади, за да опровергае Кинджал.
— Но Земята не е уловена в кехлибар — промърмори тя към планетария, все още с пръсти върху полузатоплената сфера. Не обичаше да привлича вниманието към себе си и копнееше да се върне на незабележимото си място в дъното на класната стая, но не желаеше да отрича онова, което бяха открили пръстите ѝ. — Тя продължава да се върти в пустотата.
Бърд се притече на помощ на близначката си, като изпръхтя:
— Дори и с вързани очи всяка глупачка може да забележи, че Майката винаги е обърната към Отеца. Земята никога не се извръща.
— Това наистина е нещо постоянно и неизменно — съгласи се сестра Рийд. — Отецът пламти вечно в нашите небеса, а Майката винаги се взира с обич и признателност в Неговото величие.
— Но Земята се върти — настоя Никс и от смущение мънкането ѝ се усили.
Макар и вече почти сляпа, тя затвори очи и разгледа планетария отвисоко в съзнанието си. Представи си пътя на сферата, въртяща се около бронзовото слънце. Помнеше и най-лекото цъкане под пръстите си, докато следваше пътя ѝ. Беше я усетила как се завърта в ръката ѝ, докато правеше пълна обиколка около слънцето.
Тя се опита да обясни.
— Трябва да се върти. За да остава Майката винаги с лице към Отеца, Земята прави едно пълно завъртане за смяната на всичките си сезони. Едно бавно завъртане всяка година. Това е единственият начин едната ѝ страна да пламти постоянно под взора на слънцето.
Кинджал ѝ се присмя.