— Нищо чудно, че майка ѝ я е захвърлила. Прекалено е тъпа, за да разбере и най-простите истини.
— Но тя е права — обади се един глас зад тях, долетял от отворената врата на астроническия купол.
Никс замръзна, само извъртя замъгления си взор към яркото петно на отворената врата. Една сянка затъмняваше входа. Не ѝ бе нужно зрение, за да разбере кой стои там — познаваше този строг тон, в момента примесен с нотка на веселие.
— Игуменка Гайл — каза сестра Рийд. — Каква чест. Моля, присъединете се към нас.
Сянката се отмести от яркото петно, когато директорката на монашеското училище влезе.
— Изглежда, най-малката сред вас доказа, че проницателността не е задължително свързана с умението да виждаш.
— Но няма съмнение… — започна сестра Рийд.
— Да, няма съмнение — прекъсна я игуменка Гайл. — Това е една тънкост в астрономическите познания, която обикновено се пази за първата година от алхимичните занятия. Не за седмокласниците. Дори и тогава на мнозина студенти по алхимия им е трудно да видят онова, което им е пред очите.
Шушнене на кожа по камък показа, че игуменката се приближава към планетария.
Никс най-после пусна сферата, изправи се и наведе глава.
— Нека проверим какво друго може да разбере тази млада жена на само четиринайсет зими от днешния урок. — Пръстът на игуменката повдигна брадичката на Никс. — Можеш ли да ни кажеш защо хората в северния край на Короната имат сезони — от ледената захапка на зимата до лятната топлина, — въпреки че едната страна на Земята е обърната винаги към слънцето?
Никс трябваше да преглътне два пъти, преди да може да раздвижи езика си.
— Това… Това е, за да ни напомня за дара на Отеца към Майката и да оценяваме по-силно добрината Му, че ни е позволил да живеем в Короната, безопасните земи между палещата жега и ледената смърт. Той ни дава да вкусим от горещината и студа в течение на всяка година.
Игуменката въздъхна.
— Да, много добре. Точно както ти е дуднал на главата йеромонах Плак. — Пръстът ѝ повдигна още брадичката на Никс, сякаш искаше да я разгледа по-внимателно. — Но какво ти казва планетарият?
Никс отстъпи назад. Дори и със замъгленото си зрение не можеше да понася повече тежестта на вниманието на Гайл. Върна се при планетария и отново си представи пътя на Земята около нагряваното от въглени слънце. Беше усетила усилването и отслабването на топлината, докато сферата извършваше пълно завъртане.
— Пътят на Земята около слънцето не е идеален кръг — каза Никс. — Повече прилича на овал.
— Нарича се елипса.
Никс кимна и хвърли въпросителен поглед към игуменката.
— Може би когато пътят на Земята е най-далеч от слънцето, най-далеч от топлината, това е нашата зима?
— Нелоша догадка. Дори някои от най-изтъкнатите алхимици могат да ти кажат същото. Но те са не по-прави от йеромонах Плак.
— Защо тогава? — попита Никс, надвита от любопитството си.
— Ами ако ти кажа, че когато ние тук в северната част на Короната имаме нашите тъмни зими, земите далеч на юг се радват на ярко лято?
— Наистина ли? — попита Никс. — Едновременно?
— Да.
Никс сбърчи чело на този привиден абсурд. Все пак усети, че игуменката намеква за нещо с думите, на които бе наблегнала.
„Тъмни“ и „ярко“.
— Чудила ли си се някога — продължи Гайл — как така през зимата Отеца е по-ниско в небето, а през лятото отново се издига високо? Макар че слънцето никога не изчезва, то описва малък кръг в небето в течение на годината?
Никс поклати лекичко глава и посочи очите си. Нямаше начин тя да долови такава тънка разлика.
Една ръка я докосна по рамото.
— Разбира се, съжалявам. Но нека те уверя, че е истина. В такъв случай, можеш ли да предположиш от изучаването на планетария защо би могло да става така?
Никс се обърна пак към преплетените бронзови пръстени на масата. Усещаше, че я изпитват. Почти можеше да долови напрежението, излъчващо се от игуменката до нея. Вдиша дълбоко, решена да не разочарова директорката на училището. Посегна към планетария.
— Може ли?
— Разбира се.
И отново, без да бърза, Никс тръгна от топлото слънце в центъра и стигна опипом до третия пръстен. Щом намери прикрепената на него сфера, изучи по-внимателно формата ѝ, като внимаваше за малкото зрънце на луната, която се въртеше по собствен пръстен около Земята. Обърна особено внимание на това как е прикрепена сферата на Земята към пръстена под нея.
— Сестро Рийд, може би ще е от помощ за младата ни ученичка, ако задвижите отново всичко — каза Гайл.