Докато се спускаше през нивата, си представи цялата шир на Манастира в Брайк. Той се издигаше като стъпаловиден хълм от Мирските блата. В долния си край училището се простираше на цяла миля, построено върху основи от вулканична скала, едно от редките твърди места сред тези блата и воднисти гори. Училището бе второто по възраст в кралство Халенди — най-старото се намираше в покрайнините на столицата Азантия — но Манастира все още се смяташе за най-строг и най-уважаван заради усамотението си. Учениците прекарваха всичките си девет години в Брайк, като започваха от най-долното ниво, където се обучаваха младите първокласници. Оттам нататък класовете се смаляваха все повече, заедно със смаляващите се нива на училището. Онези, които не успяваха да продължат, бяха връщани посрамени при родителите си, но това не пречеше тук да пристигат с лодки и кораби ученици от цялата Корона. Онези, които успяваха да достигнат деветото ниво на върха на училището, ги чакаха почит и известност и можеха да продължат или в шепата алхимични академии, където да бъдат посветени в по-дълбоките мистерии на света, или в някой от религиозните ордени, за да бъдат ръкоположени в най-високите духовни санове.
Когато стигна до третото ниво, Никс се озърна назад към върха на училището. Два огъня пламтяха сред сенките на върха, достатъчно ярки, за да могат даже нейните замъглени очи да ги различат. Едната клада изпускаше дим от алхимични мистерии; а другата — облак от свещен тамян. Говореше се, че формата и огньовете на Манастира имитират вулкана в сърцето на Мир, забулената в дим планина на Юмрука. В добавка към това пушекът, издигащ се от върха на училището, пречеше на обитателите на тези осеяни с пещери склонове — прилепите — да се приближават прекалено много. Все пак в зимния мрак понякога тъмни криле разсичаха ниските облаци. Пронизителните крясъци караха първокласниците и второкласниците да се свиват страхливо, да плачат и да търсят закрила от сестрите и братята, които ги учеха — докато не свикнеха да пренебрегват заплахата.
Никс не можеше да каже, че същото важи и за нея. Даже на сегашната ѝ възраст ловните крясъци караха сърцето ѝ да се разтупти. А когато бе по-малка — първокласничка и новодошла в училището — ужасът я завладяваше и тя губеше свяст. Но сега нямаше от какво да се бои. Беше средата на лятото и дали от ярката светлина или от топлината, огромните прилепи не припарваха до края на блатата, а стояха в тъмните си бърлоги в Юмрука.
Докато стигне до най-долното ниво на Манастира, срамът и смущението ѝ бяха отслабнали до тъпа болка в гърдите. Тя разтри насинения си лакът — напомняне, че тепърва ще има още последствия.
Преди това обаче искаше да получи окуражаване и затова тръгна към единственото място, където можеше да го намери. Излезе през училищните порти и навлезе в селцето Брайк. Паянтовите му къщурки бяха долепени до стените на манастира. Брайк изхранваше училището, снабдяваше го и го поддържаше. Стоките се караха с каруци всяка сутрин, придружени от редици мъже и жени, които работеха като камериерки, прислужници, миячи и готвачи. Никс си бе мислела, че и нейната собствена съдба ще е такава, когато започна в училището като слугинче на шест годинки.
Щом се озова в селото, продължи да се движи също толкова уверено. Не само броеше крачките си по кривите сокаци, но и бе наострила уши за ритмичните удари на Ковашката улица отляво. Непрестанният звън ѝ помагаше да следва пътя си. Носът ѝ също бе вирнат, за да долавя лютивия дим и силния аромат на подправки от пазарите, където най-различни риби вече се пържеха под пладнешкото слънце. Даже кожата ѝ усещаше сгъстяващия се въздух и растящата влажност, докато приближаваше покрайнините на Брайк. Тук каменните измазани с хоросан къщи в близост до училищните стени се сменяха с по-скромни домове и складове с дървени стени и тръстикови покриви.
Продължи все по-нататък, докато нова миризма не изпълни света ѝ. Бе тежкият дъх на мокра козина, сладки изпражнения и стъпкана кал, чуваха се гръмки пръдни. Усети как страховете се свличат от плещите ѝ, докато се приближаваше и силните миризми я обгръщаха.