Те означаваха дом.
Идването ѝ не остана незабелязано. Посрещна я глухо мучене, последвано от още едно и още едно. Пльокащи в калта копита тръгнаха към нея.
Тя продължи напред, докато ръцете ѝ не срещнаха каменната ограда, бележеща биволските заграждения в края на блатото. Тежките стъпки се насочиха към нея, придружени от по-тихо сумтене и няколко жални мрецания, сякаш големите тромави животни мислеха, че самите те са виновни за дългото ѝ отсъствие. Тя вдигна ръка и един влажен нос, покрит със студена слуз, се допря до дланта ѝ. Побутна пръстите ѝ и ги подуши нежно. Тя познаваше тази муцуна също толкова добре, колкото селото и училището.
— Здрасти, Мърморко.
Посегна нагоре. Зарови пръсти в гъстата сплъстена козина между рогата, докато ноктите ѝ не напипаха кожа. Почеса Мърморко там, където винаги му харесваше, и си спечели доволно сумтене, което облъхна гърдите ѝ с топъл въздух. Мърморко беше най-старият в стадото, почти на цял век. Вече рядко теглеше влековете през тръстиките и блатата, но си оставаше господар на биволите. Повечето животни в това рошаво стадо водеха потеклото си от него.
Тя вдигна ръце и го стисна за рогата. Макар че бе навел глава, трябваше да се надигне на пръсти, за да ги хване. Дръпна главата му към своята, темето му бе широко колкото гърдите ѝ. Вдиша влажната му миризма, облегна се на топлото огнище на туловището му.
— Липсваше ми — прошепна.
Той изсумтя в отговор и се опита да я вдигне, като изви късия си врат.
Тя се засмя и пусна рогата му, преди да я отлепи от земята.
— Нямам време да те яздя. Може би през лятната ваканция.
Макар че Мърморко вече не теглеше влековете, все още обичаше да обикаля блатата. Тя бе прекарала безброй дълги дни на широкия му гръб, пътувайки из околността. Дългите му крака с широки копита минаваха с лекота през тресавищата и потоците, а размерите му и извитите му рога обезкуражаваха всякакви хищници и те не дръзваха да се приближат.
Тя го потупа по бузата.
— Скоро. Обещавам ти.
Тръгна покрай оградата, като плъзгаше пръсти по стълбовете; надяваше се, че ще може да спази обещанието си. Другите биволи се размърдаха и тръгнаха към нея, и те искаха да ги погали. Тя ги познаваше повечето, по допир и миризма. Но сега нямаше време. Скоро камбаните щяха да я извикат пак на училище.
Забърза покрай оградата към чифлика. Основите му бяха вкопани в каменния бряг, но по-нататък той продължаваше по огромен кей, който навлизаше на четвърт левга в блатата. Стените на къщата бяха от камъни, също като оградата, а покривът ѝ — тръстиков като на околните къщи. Каменен комин стърчеше към небето, където сенките на ниски облаци се плъзгаха през яркия простор — носеха се все на изток, понесли ледения студ на мрака към пърлещата жега от другата страна на света.
Тя стигна до яката врата, вдигна желязното резе и влезе, без нито да почука, нито да извика. Тук, сред по-тъмните сенки, светът ѝ се сви, но не обезпокоително. Беше все едно е увита в топло познато одеяло. Веднага я връхлетя смесицата от аромати, които означаваха дом: мирис на стара вълна, на лъснато дърво, димът на гаснеща жарава, топящият се восък от малките свещици на олтара в ъгъла. С всичко това се смесваше дъхът на гниещ силаж от двете каменни ями отстрани на кея.
Ушите ѝ се наостриха при пукането на стави и скърцането на дърво край червеното сияние на огнището. Един глас, иронично весел, каза:
— Пак ли си направила някоя беля? — попита баща ѝ. — Има ли друга причина да се прибираш вкъщи напоследък, момиче? И то без бастунчето си?
Тя сведе глава, взря се в празните си ръце. Искаше да отрече, но не можеше.
Тих смях смекчи укора му.
— Ела седни и ми разкажи.
С гръб към огъня, Никс завърши разказа си за сутрешните унижения и страхове. Олекна ѝ дори само от споделянето.
През цялото това време баща ѝ седеше мълчаливо и пуфкаше с лулата си, в която димеше змийски корен. Змийският корен му помагаше за скърцащите му стави. Но тя подозираше, че мълчанието му не е толкова, за да смекчи някаква болка, колкото за да ѝ даде време да запълни тишината с оплакванията си.
Тя въздъхна, за да покаже, че е свършила.
Баща ѝ смукна от лулата и издиша дълга лютива струя дим.
— Нека го обобщя по-добре. Определено си раздразнила монахинята, която ти преподава през последното тримесечие.
Никс потърка синината, останала от костеливите пръсти на сестра Рийд, и кимна.
— Но също така си направила впечатление на игуменката. Което, предполагам, не е лесна работа.
— Тя просто беше любезна. И не мисля, че моята непохватност подобри нещата. Особено това, че счупих безценния планетарий.