Следващите дни и седмици от полета на Би Джей 90 външно по нищо не се отличаваха от обикновените транспортни рейсове. Както винаги, корабът редовно се свързваше с базата и докладваше обичайната информация за подробностите на полета и за състоянието на екипажа и товара. Както винаги, в строго установеното време пеленговаше сигналите на далечните маяци и правеше корекции на курса си. Изобщо за страничния наблюдател всичко беше както обикновено. Но в недрата на кораба, скрити от външни очи, през цялото време кипеше напрегната работа. Космонавтите бяха ограничили до минимум времето си за сън и почивка, разконсервираха и монтираха на бойни позиции допълнителна техника, системи за дълбока защита и мощно въоръжение. Дни наред Грег и Стас прекарваха в безкрайни диалози с компютъра, разигравайки почти фантастични ситуации и най-невероятни варианти на отклонение от подробно разработения план.
— И тъй — едва изрече Грег, търкайки уморено слепоочията си, — нека опитаме да открием пропуск в следната ситуация… Добре, да допуснем, че успеем да нанесем такъв удар по техния кораб, че космонавтите изгубят съзнание, а компютърът им временно е неспособен да управлява периферийните системи. След това проникваме в неприятелския кораб, окончателно неутрализираме космонавтите и електронните системи, способни самостоятелно да действат… Да допуснем, че всичко това вече благополучно е извършено. А по-нататък какво? — и капитанът въпросително погледна приятеля си.
— Как какво? Всичко е пределно ясно — отвърна Стас. — Трябва да се скачим с този кораб и — обратно. Ще представим трофея в базата като веществено доказателство за опита да ни нападнат, а по-нататък нека с това се занимават компетентните служби.
— Колко хубаво го подреждаш! — присмя се Грег. — Раз-два и готово — и към базата сме се насочили, и компетентните служби са на мястото си. А как ще се скачим с кораба им? И изобщо ще успеем ли да направим това? Ами ако е някой стар кораб или обратното — свръхсъвременен, с нестандартни възли за скачване? А може би няма да е един, а няколко кораба… Или ще ни посрещнат извънземни на летяща чиния… Тогава какво? — Грег погледна Стас с изпепеляваща ирония.
Но той абсолютно не се смути, спокойно издържа погледа на командира и започна да разсъждава:
— Летящата чиния ще я изпусна като твърде невероятна възможност — за миг се замисли и продължи: — А за нестандартния кораб… Не мисля, че ще бъде така. Корабът-примамка не бива да предизвика ни най-малко подозрение у нас. Същото се отнася и за няколкото кораба. Малко вероятно е ние да повярваме, че няколко кораба наведнъж се нуждаят от помощ. Те прекрасно знаят, че ако при визуалния контакт у нас възникне и най-незначително подозрение, ние ще успеем да насочим големите антени и да предадем съобщение. Ето защо практически съм уверен, че ще ни очаква един-единствен най-обикновен кораб със стандартни възли за скачване.