Стас леко се раздразни и от командира, и от самия себе си, но скри настроението си, само дълбоко въздъхна и изплува навън. Асансьорът го спусна в утробата на товарните трюмове. Шест от осемте бяха пълни с най-обикновен товар, а според бордовите документи в двата останали имаше транзитен товар, взет на далечната междинна площадка „Делта“. Те бяха пломбирани и по време на товаренето никой дори не се беше приближавал до тях. Именно в тези сектори се намираше всичко необходимо за операцията. Най-напред Стас слезе в хангара за лодки. Там се намираше стандартна, приличаща на летяща чиния космическа лодка. Екипажът си изгуби доста време, за да я натъпче с всичко необходимо, тъй че вече много трудно би могъл да влезе само той, да не говорим за осемте пътници, както се полагаше по документация. Стас обиколи няколко пъти лодката, внимателно я огледа, отблъсна се с ръце от стените на трюма и излетя към възела за скачване. В лодката беше практически невъзможно да се обърне човек и Стас дълго се мъчи, изпробвайки в работен режим отначало автономните системи поотделно, а после пусна бордовия компютър заедно с периферията. Тестовете минаха нормално и той се измъкна навън. „Дяволска черупка“ — изруга наум, като си удари коляното в лоста на люка. Сетне се качи в първи и втори товарен сектор, където беше събрана цялата ударна мощ на командата им. Бликовете на осветителните тела матово се отразяваха в черните тела на два мощни робота от автономно-спасителната серия. Върху продълговатите им правоъгълни корпуси с два манипулатора отпред бяха монтирани лъчеви оръдия, а реактивните им двигатели бяха форсирани до краен предел. След като се полюбува до насита на тези внушителни страшилища и им заповяда да изпълнят няколко команди, за да му мине меракът, Стас отплува във втори сектор през отворения авариен люк.
В средата стоеше тежко плазмено артилерийско оръдие, което можеше да поразява обекти с висока степен на защита на значителни разстояния, но се препоръчваше да бъде използвано само в краен случай, при непосредствена заплаха за живота на екипажа. От удара на този мастодонт обикновеният транспортен кораб за миг се превръщаше в изкорубено разтопено парче метал. Ето защо в предстоящата операция основна роля се отреждаше на модернизираната лодка. Но не пречеше да провери и оръдието, макар че го правеше едва ли не за стотен път. Повече от един час се занимава вторият пилот ту със самото оръдие, ту с механизма за изкарването му на повърхността на кораба. „Кой знае — мислеше си Стас, като машинално даваше заповеди на микропроцесорите и преценяваше реакцията им, — може да се случи като в допотопните уестърни — който пръв извади колта от кобура, той ще победи.“ Сетне заповяда на системата да разиграе бойна готовност.
Натисна копчето и на контролния прибор се замяркаха цифрите на междинните позиции. Стас си представяше как се движат механизмите, подчинявайки се на командите, как се измъква на повърхността платформата с оръдието, как продълговатият, стегнат в ребрата на охладителната система корпус само с няколко движения се закрепва на гърба на междупланетния кораб. Външно всичко би трябвало да изглежда твърде ефектно.
Най-после Стас приключи с проверките и контролните команди. Погледна часовника и подсвирна — незабелязано бяха минали почти шест часа в работа. „Наистина — усмихна се той — слушай съветите на по-възрастните и времето ти ще минава по-бързо.“
След две седмици непрекъснато маневриране сред струпването от астероиди Би Джей 90 премина най-опасния участък от пътя си.
Когато Грег обяви, че са минали най-тежкото, Стас само поклати глава и забеляза:
— Щом толкова трудно преминахме през горния слой на мантията, какво щеше да стане с нас в средната й част?
Грег изхъмка.
— Доколкото зная, само три кораба са успели да отидат там. Първият път е било много отдавна, когато поясът е бил обект за проучване като нещо ново. Някакъв откачен изследовател заради научните си амбиции се напъхал там на лек проучвателен кораб. Върнал се с ценни сведения, с почти разбит кораб и психическо разстройство. Вторият път — преди осемдесет години, при прехвърлянето на станцията „Суну“ избухнал взрив и било установено, че ударната вълна е отхвърлила един фрагмент от жилищния сектор в астероидния пояс. Два спасителни кораба с подсилена конструкция почти месец сновали из горния слой на пояса и дори няколко пъти навлизали в централния слой на мантията. Също си изпатили доста, но не намерили частта. Изглежда се е изгубила по-нататък, към сърцето на пояса… — Грег помълча малко и добави: — Повече никой не си е пъхал носа там. А в граничния слой понякога се навъртат глупаци като нас. Както виждаш, не е толкова опасно.