Колкото междупланетните късове и галактичният прах ставаха по-редки и видимостта се подобряваше, толкова сигналът за бедствие ставаше по-ясен и разбираем. Но още бе твърде опасно да се вдигат големите антени. Най-сетне Грег и Стас успяха да се свържат с катастрофиралия кораб чрез навигационната антена.
На екрана се появи неясно изображение на едно брадато лице.
— Тук Би Джей 90, тук Би Джей 90. Викам Си Ай 12. Приех изображението ви — монотонно повтаряше компютърът, опитвайки се да подобри качеството на връзката. — Отговорете как ме чувате?
Чу се силно пропукване и през него проникна човешки глас:
— Тук Си Ай 12, чувам ви добре. Говори капитан Бруно. Имам нужда от незабавна помощ. Случи ни се авария в двигателя и корабът изгуби маневреност. По инерция преминахме през външния слой на метеоритния пояс. Изгубихме антените за далечна връзка и получихме многобройни повреди. На борда имаме ранен.
— Разбрах ви — включи се в разговора Грег. — Говори капитан Милър. Какво смятате, че трябва да се направи в тази ситуация?
— Смятам за необходимо да се опитам с помощта на вашата енергийна система да възстановя работоспособността на моя двигател. Ако не успея, моля да се скачим и да ме вземете на буксир. На кораба има ценен товар.
— Разбрах — отговори Грег, — предлагам ви следния план за действие: ние ще дойдем при вас на лодка и ще вземем ранения. После ще ви помогнем да подготвите двигателя за пускане. А по-нататък — според обстановката.
— Не е ли по-добре веднага да скачите кораба си към моя? — попита капитан Бруно.
— Смятам, че е твърде рисковано. Наоколо има още много метеорити и ако скачването продължи повече, има голяма вероятност от попадение. Да се маневрира, както сме свързани, е сложно.
— Да, прав сте — съгласи се капитанът.
— Значи, приемаме моя план за действие — потвърди Грег и приключи разговора. — Според изчисленията трябва да достигнем кораба ви след три денонощия. Ако има нещо ново, съобщете ни. Край.
Изображението на капитан Бруно примигна, изрази надежда за скорошна среща и изчезна. Грег многозначително погледна към Стас:
— Какво ще кажеш?
Той поклати глава и рече:
— М-да-а… Всичко се развива така, сякаш изпълняваме роли в отдавна заучен спектакъл.
— Идеално — изкоментира капитанът. — Значи имаме шанс да разиграем финала на пиесата по наш сценарий.
Пета глава
Корпусът на кораба леко потреперваше от импулсите на маневрените двигатели. Компютърът бавно приближаваше Би Джей 90 на разстояние за визуален контакт с другия кораб. Космонавтите мълчаливо наблюдаваха през илюминатора как изплува Си Ай 12. На големия екран това изображение бе многократно увеличено и отлично се виждаха изпочупените антени за далечна връзка и вдлъбнатините по корпуса му от сблъсъка с дребни метеорити.
— Да — констатира Стас, — видът му на претърпял катастрофа кораб е спазен с всички подробности. Може да излъже когото и да било.
— Точно тъй — потвърди командирът. — Време е да включим системата ни за шпиониране.
— Време е — съгласи се вторият пилот и даде съответната команда на компютъра.
На долната част на екрана веднага се появи пълзящ ред с информация.
— Я виж ти! — учуди се Стас. — Ама те вече отдавна ни шпионират!
— А ти какво си мислиш? Този капитан Бруно — или кой знае как се казва в действителност, и момчетата му трябва да работят квалифицирано. Иначе нямаше да успеят да унищожат Би Джей 86 без всякакви следи. Трябва да внимаваме.
Разстоянието между корабите постепенно намаляваше. Би Джей 90 бавно приближаваше към кораба-капан. Той също бе транспортен, само че от по-малка по размери серия от Би Джей 90.
Грег разглеждаше бавно въртящия се около вертикалната си ос корпус и мислеше: налага ли се пръв да влезе във връзка? След като се поколеба, все пак реши, че трябва да започне той — още веднъж да покаже, че не се съмнява в истинността на ситуацията. Няколко секунди след това компютърът вече повтаряше позивните, установи връзка и на екрана се появи брадатото изображение:
— Тук Си Ай 12. Поздравявам Би Джей 90. Идвате съвсем навреме — състоянието на ранения се влошава. Моля ви незабавно да подготвите медицинския блок.
— Всичко вече е готово. Колега, не можете ли да спрете въртенето на кораба, иначе ще ни бъде изключително трудно да се скачим.
Изображението на екрана избледня, сякаш захранването не можеше да поддържа необходимото напрежение на сигнала. Но след миг отново се проясни.