— Ще се помъчим. Наистина за тази маневра ще отиде целият ни енергиен запас. Но да се надяваме — брадатото лице изморено се усмихна, — че няма да имаме нужда повече да я икономисваме.
„Добър артист е този капитан, дяволите да го вземат“ — мислено изруга Грег и едва не заскърца със зъби. Защото точно същите думи бяха чули момчетата от Би Джей 86. Чули са ги за последен път в живота си. И са вярвали на всяка дума, излетяла от тази уста, и с всяка стъпка неумолимо са се приближавали към смъртта си. В последния миг Грег успя да запази безстрастната маска на лицето си и само зениците му се свиха от изгаряща омраза.
Скоро корпусът на Си Ай 12 започна да забавя въртенето си. Виждаше се как все по-бързо се въртяха дисковете на оцелелите външни динамични стабилизатори. Още малко — и корабът спря. Екипажът на Би Джей 90 мълчаливо се спогледа. Стас неочаквано констатира, че по челото му е избила пот, и с усилие я изтри. Край, сега трябва да започне най-опасната част на операцията. Екипажът на Би Джей 90 беше изправен лице в лице с готовия на всичко противник и никой във Вселената не можеше да му дойде на помощ.
Стиснал зъби, Грег дълбоко си пое въздух и като шумно го изпусна, с равен глас произнесе:
— Втори пилот Станислав Парадей, започваме основния вариант на операцията.
Стас официално отговори „Слушам“ и даде команда на компютъра да действа. Изкуственият разум потвърди командата и информационните табла оживяха с десетки променящи се данни и параметри. На големия екран изображението на неприятелския кораб се премести в ъгъла и се смали, а цялата площ на екрана зае палубата на лодката им. Върху корпуса й вече бяха запалени габаритите, показвайки, че е готова за старт. Един по един се откачиха шланговете и различните кабели. Замигаха сини тревожни светлини и шлюзът към Космоса се отвори. Магнитното поле подхвана дискообразния корпус и на екрана се появи надпис: „Лодката е в автономен полет.“ Грег съсредоточено гледаше екрана и промърмори с мрачна възбуда:
— Дали ще повярват на блъфа ни? — и включи едно копче на пулта.
На страничното табло се появи колонка цифри. Това бяха предаваните от лодката характеристики на състоянието на екипажа, който според всички правила трябваше да се намира на борда й. Ако с космонавтите нещо се случи и електронните датчици го отбележат, компютърът светкавично ще започне да действа самостоятелно и да взема решения според обстановката.
— Грег — прехрипнало каза Стас, — апаратурата показва, че те усилено поемат информацията от нашия канал за обратна връзка.
— Отлично — промърмори Грег, — те се готвят да нападнат и когато убият екипажа, ще успеят да излъжат компютъра, като измайсторят показания за нашата жизнена дейност.
През това време по транслатора звучеше разговор между мощната електронна машина, имитираща присъствието на екипажа в лодката, и кораба-капан:
— Капитан Бруно, тук капитан Милър — се носеше в ефира гласът на Грег. — Излизам на линията за скачване. До контакта остават триста метра.
— Разбрах ви, капитан Милър — отвърна гласът на пиратския командир. — Всичко върви отлично. Надявам се скачването да мине леко и скоро да си стиснем ръцете.
— Да, разбира се — съгласяваше се машината, в която бяха вложени всички нюанси на богатия речник на капитан Милър. — Само да не заяде люкът на нашата консервена кутия, че понякога компенсаторът на разликите в температурата нещо изневерява… До скачването остават двеста и петдесет метра.
Грег преглътна буцата в гърлото си и каза повече на себе си, отколкото на втория пилот:
— Само да не използват някой невероятен трик, иначе всичко ще е нормално.
Стас хвърли мълниеносен поглед към шефа си и отново се задълбочи в показанията на уредите:
— Мощни информационни полета опипват лодката. Те записват всичко, каквото могат…
— Правилно. Така и трябва да бъде. След като неутрализират космонавтите, ще се наложи да излъжат компютъра на кораба и от наше име да му дават команди. По друг начин не могат да влязат тук.
Нов разговор между имитиращата машина и противниковия капитан накара хората да замълчат. До скачването оставаха двеста метра. На големия, сияещ с всички цветове на дъгата екран ясно се виждаше картината на развиващия се в Космоса таен двубой. Белият диск на спасителната лодка все повече се приближаваше към очукания синьо-сребрист цилиндър на Си Ай 12. Колко очи са гледали с надежда за скорошно спасение от разбити, задъхващи се, лишени от енергия кораби тези носещи живот дискове. Значи, че сигналът за бедствие е достигнал целта си… Но сега към този посланик на космическото братство гледаха студените очи на убийци, готови да унищожат оногова, който, рискувайки себе си, бързаше да им помогне.