— … остават сто метра — и ефирът отново се изпълни с празното дърдорене на машината с нищо неподозиращия Бруно.
Грег нервно почеса дланта си в ръба на пулта. Всичко ли провериха? Всичко ли предвидиха? Сега мозъкът на командира на екипажа работеше толкова интензивно, колкото и компютърът на кораба. Грег хвърли поглед към Стас, който се беше навел над своя сектор за управление. Какво ли им предстои? За всеки случай капитанът протегна ръка над копчето за привеждане в бойна готовност на плазменото оръдие. Леко поглади повърхността на червения клавиш. Ако натисне по-силно, на гърба на кораба ще се появи такъв коз, който трудно ще бъде надцакан. Само ако натисне по-силно… А трябва да бъдат готови за всичко…
— До скачването остават двадесет и пет метра…
Грег усещаше как сърцето му гръмко бие.
Белият силует на лодката вече закриваше част от корпуса на кораба. Червените й габарити отлично се виждаха на фона на черното пространство и бледосинята светлина на звездите. Лазерните далекомери вече трябваше да направят последните корекции на двигателите и възелът за скачване ще се насочи точно към страничния шлюз на Си Ай 12.
— До скачването остават десет метра…
— Капитан Милър, още не съм виждал такова виртуозно приближаване.
— Дреболия, капитан Бруно… Ако и вие като мен бяхте маневрирали цяла седмица в метеоритната мантия, щяхте да направите този вираж само с една ръка… Остават два метра… Допир… Скачването е извършено!
— Поздравявам ви, капитане, с кадифеното скачване. Започвам да пълня шлюза с въздух.
Грег стисна края на операторския пулт така, че пръстите му побеляха. Сега… трябва да стане… Някъде там, във възела за скачване, започва да се отваря люкът на лодката за преминаване. И неприятелските пилоти също до побеляване на пръстите стискат лостовете за управление, очаквайки кога ще се отвори капакът на шлюза.
— Люкът е отблокиран. Снемам последния фиксатор — великолепно продължаваше да играе ролята си машината. — Капитан Бруно, готов съм да ви стисна ръката…
Грег втренчи очи в екрана. Внезапно стотиците цифри на многобройните табла и сектори на екрана сякаш полудяха. Сред целия този хаос нагоре изскочи нов параметър. „Импулс“ — в един глас след компютъра извикаха пилотите на Би Джей 90. Това означаваше, че през отворения люк в лодката бе насочен силен удар с изкривено биополе. А в следния миг отражателната система на лодката върна импулса обратно заедно с мощен електромагнитен удар, за да порази електронните системи за управление. За секунда цифрите показаха още по-големи величини и веднага всичко се нулира.
Забравил за безтегловността, Грег рязко подскочи и замахна с юмрук в празното пространство, сякаш искаше да разбие челюстта на невидимия противник. От тези движения излетя под тавана, завъртя се като тирбушон и закрещя:
— Стана, Стас! Стана!!! Всичко се оказа вярно! — той се хвана за скобата до прозрачния купол, ревеше като мамонт до пресъхнал водопой и тресеше юмрук: — А, гадове, получихте ли си го!!! Мислеха си, че ще разиграят всичко по ноти! А ние така ги цапардосахме по мутрите… Разбра ли, Стас, с един удар ги повалихме! — и той отново се заизвърта и биеше по въздуха под тавана, изливаше цялата си злоба и омраза, мълчаливо събирани месеци наред.
Стас също възбудено размахваше ръце, плаваше над пулта за управление и безразборно се намесваше в екзалтираните възклицания на капитана:
— Очакваха да ни получат на тепсия, като оскубани пилета… А пък ние ги цапардосахме с тоягата по главата — и той мушна с пръст в редиците с нули. — Така ги цапардосахме, че още дълго няма да се оправят.
През това време Пиф обобщи информацията за състоянието на вражеския кораб, използвайки датчиците на лодката.
— От електромагнитния импулс аварийната блокировка на всички периферийни системи заработи и те се изключиха. Главният компютър на кораба е в шок и вече не е в състояние сам да се включи. По външни признаци екипажът е жив, но е в безсъзнание в сектора за усилена защита.
— Отлично! Всичко е просто отлично! — изкрещя Грег, като жестикулираше повече от обикновено, а очите му блестяха.
От цялата му фигура се излъчваше опиянение от победата:
— Всичко върви от добре по-добре. Старият вълк Карпентър се оказа сто процента прав. Нюхът му не го излъга. — Грег улови възбудения поглед на Стас, озъби се, тръсна глава и заповяда на компютъра: — Пиф, продължаваме операцията съгласно основната диспозиция и започваме скачване на корабите. Ще ги посетим, без да са ни канили, в собственото им корито. Да видим какво крият там — и намигна на втория пилот.