Стас само разтресе юмрук над сгъната си в лакътя ръка.
Огромният Би Джей направи плавен завой и се приближи до неутрализирания противник. Пиф извърши още няколко маневри и двата кораба се скачиха чрез централните си възли. Получи се свързване „нос в нос“. После екипажът трябваше доста да се поизпоти, докато отвори фиксирания отвътре люк на Си Ай 12. Но най-после космонавтите влязоха в чуждия кораб. Люкът към следващия сектор също беше блокирал, помещението се осветяваше от аварийни лампи.
— Да — потвърди Грег, — типична картина на кораб, изпитал силен удар. Явно не са били подготвени за подобен обрат.
— От една страна, безспорно това е прекрасно — замислено отвърна Стас. — С един удар спечелихме боя. Но, от друга страна, здравата ще се поизмъчим, за да поставим всичко тук под свой контрол. И колкото по-дълго се мотаме, толкова по-голяма е вероятността да си имаме неприятности. Представи си, че някоя система се събуди и започне да действа против нас.
— Напълно съм съгласен — мрачно отбеляза капитанът. — Може би най-големите трудности тепърва ни очакват.
— Не би трябвало да е така — възрази вторият пилот, като внимателно се оглеждаше. — Най-главното вече сме направили. А че ще се наложи да пооправим разни железарии — пътят е дълъг, тъкмо няма да скучаем.
— Е, щом смяташ… — изхъмка капитанът — че не е лошо за половин година да се преквалифицираме в ремонтна бригада…
Грег доближи люка към вътрешността на кораба, но той не се отвори автоматично. Тогава натисна копчето за ръчно управление. Люкът остана неподвижен. Капитанът изпсува и довърши фразата си:
— Какво пък… Май ще ни се наложи. Като поемем обратния път, ще хванем отвертките… Добре, да се връщаме, че не се чувствам уютно в тази каруца. Не знаеш какво може да ти сервира.
Космонавтите се върнаха на кораба си и плътно затвориха преходния люк.
След няколко часа Би Джей 90 тромаво зави, работейки с всички рулеви дюзи на пълна мощност, и започна да набира скорост. Твърде трудно беше да се управлява този тандем от кораби с насочени в две противоположни страни огледала на двигателите. Далеч напред като мътна стена се издигаше мантията на астероидния пояс.
Екипажът възложи управлението на компютъра и се събра на военен съвет. Командирът замислено седеше в креслото си. Вторият пилот беше долепил лице до стъклото под тавана и разглеждаше чуждия кораб.
— И тъй — започна да разсъждава на глас Грег, — какви опасности ни чакат? — и въпросително погледна към втория член на екипажа. Стас му хвърли поглед от горе на долу и отвърна:
— Предостатъчно. Скачихме се с вражески кораб, който не можем да контролираме. Нямаме никаква гаранция, че някоя от изключилите системи не ще се събуди и ще ни разиграе бунт.
— И какво следва от това?
— Следва, че колкото се може по-скоро трябва да вземем под контрол целия кораб, започвайки от най-важните и поради това най-опасни системи — с наставнически тон направи извод Стас.
— На думи е много добре — иронично го прекъсна Грег.
— Не ми пречи — с досада махна с ръка Стас и напълно сериозно продължи. — Първо на първо, трябва да проникнем в командния им пункт. Да открием космонавтите, да ги пренесем тук и без да ги свестяваме, да ги пъхнем в анабиозните камери — нека си почиват до края на полета. Второ, трябва да вземем под контрол главния компютър, а сетне автономния блок за управление на двигателите. После — системите за въоръжение, за осигуряване на жизнената дейност и т.н. Не е толкова сложно.
— Да, не е сложно да се начертае план… А да се реализира… — Грег вирна глава, гледайки Стас.
Той пикира и седна в своето кресло.
— Тъкмо сега ще се заемем с реализирането — Стас раздвижи пръсти по клавиатурата на пулта като пианист и обясни на командира: — Проверявам контакта в съединителните клеми на входовете в системата за управление на възела за скачване.
След няколко секунди се получи отговор, че контактите са наред.
— Отлично — промърмори Стас. — Къде първо ще опитаме да нахълтаме?
— За да нахълтаме някъде, трябва да знаем къде изобщо може да се нахълта — поучително каза капитанът. — Трябва ни планът на кораба или схемата на основните вериги и комуникации — тогава нещата ще се изяснят.
— Съгласен съм — Стас отново се наведе над пулта. — Да включим ли и главния компютър в боя?
— Не, почакай — протестира Грег, — не бива да рискуваме. Ами ако заседне в някоя система или внезапно — не дай, Боже — централният им мозък се съживи, ще се наложи Пиф да се бори с него. Тогава в най-добрия случай ще трябва да управляваме кораба ръчно. Не, няма да правим такива непредпазливи стъпки — той помълча малко и добави: — Трюмът ни е пълен с автономни ЕИМ. Напусто ли ги мъкнахме през цялата Вселена? Ще ги включим към мъртвите вериги и постепенно ще разплитаме кълбото. Имаме достатъчно време — и нашият Пиф ще си върши работата, и ние ще бъдем застраховани от евентуални изненади.