— Добре, с капитана не се спори — съгласи се Стас и започна да пуска малките компютри. Предвидливите момчета от четвърти отдел бяха натъпкали с такива машини почти догоре целия втори пломбиран сектор.
Скоро обединените сили на всички електронни мозъци от трюмовете на Би Джей 90 бяха хвърлени да търсят в мъртвите, лишени от енергия технологични и управляващи вериги на неприятелския кораб необходимата информация. Методично се редуваха сигнали на най-различни езици и най-редки кодове, сляпо блуждаейки в безжизнените кабели и логическите схеми на изпадналия в кома Си Ай 12. И компютърът на лодката се включи към цялата интелектуална мощ на екипа на капитан Милър — проникна в нервната система на вражеския кораб през съединителните кабели на страничния възел за скачване.
Стас внимателно следеше върху големия екран напрегнатата работа — появяваха се стотици параметри, в които най-сетне пролича тенденция към някакъв ред.
— Така-а… Май започва да се забелязва нещо смислено. — Той заповяда на цялата система да се концентрира върху открития участък и се обърна към Грег: — Шефе, нека поне за минутка да включим и Пиф. В целия този хаос вече започна да изпъква някаква система. Ако още малко засилим натиска — и тя ще бъде наша… Хайде бе, шефе! — и той почти умолително погледна Грег.
— Добре, от мен да мине — махна с ръка капитанът. — Но наистина за една минута. Не бива да рискуваме по-дълго.
Стас пробяга с пръсти по таблото за управление и внимателно се взря в екрана. Хаотичният бяг на цифри, символи и букви се ускори многократно. А буквално след една минута компютърът произнесе: „Установих логически контакт, идентифицирана е и е взета под контрол противопожарната система на кораба. Какво да правя по-нататък?“
— Пиф, ти си юнак! Като се върнем на базата, ще получиш един ден отпуск допълнително — радостно потърка ръце Стас, — а сега се върни към работата си. С тази система ще се заемат машините от втори сектор.
— Разбрах заповедта — отвърна компютърът, а на екрана се появи конфигурацията на контролираната система.
— Слушай, та на нас веднага ни провървя! — зарадвано каза Грег. — Това е една от малкото системи, които минават през целия кораб. Я да изстискаме от нея всичко, каквото можем.
Изображението примигна и се попълни с многобройни подробности. Отстрани запълзяха колонки плътен текст.
— Ама това е подробното описание на всички сектори ведно с характеристиките на оборудването и товара им — възбудено възкликна Стас. — Най-подробна информация какво, къде и кога може да се подпали.
— Която напълно ни влиза в работа — допълни Грег, който вече се бе задълбочил в информацията на екрана.
Шеста глава
След дълга и изморителна работа екипажът се разположи в малката каюткомпания, която им служеше едновременно за столова, за стая за почивка и за спортен салон. Вечерята бе на привършване, пилотите дояждаха десерта си. Над масата плаваше пакет с банани, изфабрикувани от биогенния механизъм.
Грег замислено обели тропическия плод и задъвка традиционния космически десерт.
— За какво мислиш? — попита Стас капитана. След неотдавнашния успех — завладяването на първата противникова система, той беше в отлично настроение.
— През цялото време пред очите ми се върти планът на нашия трофей и, честно казано, все по-малко ми се нрави.
— План като план — с недоумение вдигна рамене Стас. — Главното е, че вече го имаме, че контролираме един работен участък. А скоро ще подчиним и всичко останало. Макар и не толкова бързо, но все пак ще успеем. Рано или късно ще се доберем до всичко, което ни е нужно.
— Е, да, ако човъркаме още дълго, вероятно ще успеем — отвърна Грег, като явно не споделяше оптимизма на приятеля си. — Освен това кодът за пускането на противопожарната и другите спомагателни системи може и да не става за другите жизненоважни структури. Но не това е главното… Боя се, че нямаме време да човъркаме спокойно нашия трофей.
— Защо? — лицето на Стас изразяваше най-искрено изумление.
Грег мълчаливо пъхна обелката от банана в контейнера за отпадъци и извика на екрана чертежа на вражеския кораб, който зае цялата стена на каюткомпанията.