— Ето виж… В кораба има четири товарни трюма. Тъй ли е?
— Тъй — с недоумение се съгласи Стас.
— Много добре. И какво можеш да ми разкажеш за тях?
— Че какво да ти разкажа? Само онова, което и сам знаеш…
— И все пак?
Стас се облегна назад, протегна крака и започна:
— Корабът има четири товарни сектора с изходи към Космоса. Отвътре се обслужват от транспортен асансьор. Обемът им е стандартен — трети клас, според Общия регистър на транспортните средства… — Стас си пое дъх и погледна командира.
Той одобрително кимна и го подкани:
— Много правилно. Продължавай.
— Секторите са пълни с въздух и са пожароопасни. Всички са заети с товар. На най-долната палуба е спасителната лодка. В четвърти сектор има четири робота. Може да се предположи, че са модификация на основния модел БР—8. Сигурно са въоръжени. Във втори сектор има енергийна машина първа категория, която е пожароопасна, но аз предполагам, че това е плазмено автоматично оръдие като нашето. В първи сектор има допълнителна електронна техника и подсилващи системи за информация и връзка. Също като нас и те са се постарали до краен предел да засилят интелектуалната и навигационната мощ на кораба си. Тъй че, шефе, ти беше прав, като се страхуваше да включим Пиф към техните вериги. А изобщо… Изобщо изводът е, че корабът представлява доста опасен обект и ако избухне пожар и системата за гасене откаже, ще изгори за десет-петнадесет минути — пошегува се накрая Стас, като пресилено се усмихна.
— Дълбокомислен извод — съгласи се Грег. — Препоръчвам ти, като завършим полета, да кандидатстваш в противопожарната академия. Или може би предлагаш да откачим кораба им, да го подпалим и нека си гори със син пламък… Но за тази цел ще се наложи да отворим поне няколко люка, а още сме твърде далеч от това.
Грег побарабани с пръсти по коляното си, като съсредоточено разглеждаше екрана. Стас също гледаше контура на кораба с ярко изпъкващи преплетени разноцветни линии и най-различни знаци.
— А не ти ли се струва странно — продължи със същия загрижен глас Грег, — че всички трюмове на кораба са претъпкани с много необходима за екипажа екипировка?
— Не, не ми се струва — недоумяващо проточи Стас.
— В такъв случай къде са щели да натоварят контейнерите с „Крокус“? Онези, дето заемат цял един сектор в нашия кораб? Можеш ли да ми отговориш?
Вторият пилот неразбиращо огледа екрана и само поклати тревожно глава.
— И аз самият не мога да си отговоря — потвърди Грег. — Има две решения — или са имали намерение да освободят един от секторите за нашия товар. Но не ми се вярва — техните са по-малки от нашите и ще трябва да освободят два наведнъж. Освен това малко вероятно е да оставят на местопрестъплението предмети, които в нормална обстановка никой не захвърля. Пък и тези бойни машини и подсилени системи биха могли да им потрябват и на връщане. Да останат без оръжие след такова разбойническо нападение не ми се вярва. И тъй, първото решение не издържа критика. Второто решение е — и аз все повече съм склонен да мисля, че ще е то, — че след като ни завладеят, би трябвало да дойде още един или дори няколко кораба и да вземат товара. Това ще бъде и презастраховане при появяване на евентуални затруднения. Например ако се завърже престрелка и корабът-капан е повреден. Тези разбойници не са толкова глупави, че да не дублират действията на основната си ударна сила — Грег внимателно погледна Стас и намръщил вежди, заключи: — Ето защо смятам, че някъде наблизо се крие най-малкото още един кораб. И той вече с нетърпение чака съобщение от Си Ай 12.
— Да, шефе — разочаровано промърмори вторият пилот, — мозъкът ти щрака, няма що. Макар че знаеш ли… ами ако са искали да се скачат с нашия кораб, след като неутрализират екипажа, и заедно с товара да си заминат?
— Не става — поклати глава Грег. — Първо, при всяка среща с друг кораб или ако ги засекат от пункта за следене, веднага ще привлекат вниманието. Тандемът е сигурен признак за авария или катастрофа и трябва незабавно да бъде съобщено в центъра за безопасност на полетите. Не, такъв риск те явно не са искали да поемат. Освен това сега знаем, че завземайки кораба, не са имали големи шансове да извършат всичко без излишен шум — само ако ние самите не се стремим да стане така. Ами ако с лодката дойде единият от нас, а другият остане на кораба… Или лодката има по-мощна защитна система… Или имитиращата жизнена дейност система откаже… Вариантите са хиляди — най-малката неточност и стрелбата им е в кърпа вързана. Тогава не могат да свършат работата си докрай без кораб-дубльор.