Той отново погледна към усърдно работещия „Кронос“, към екрана му, който преливаше в разноцветни светлини, към застиналия до прозрачния купол Стас. Отблъсна се от креслото и заплува към приятеля си. През това време Пиф хладно съобщи, че е пристигнало поредното запитване от „Кондор“.
— Хайде, дяволе, помъчи си мозъка над тази гатанка. Приятно е да знаеш, че не само теб те боли главата — процеди Грег през зъби, като се захвана редом до Стас за скобата близо до големия илюминатор.
Стас обърна към командира съсредоточеното си лице. В зениците му се отразяваше далечната светлина на звездите.
— В интересна ситуация попаднахме — меланхолично каза Грег.
— Да, по-интересна не може и да бъде — съгласи се вторият пилот.
— Понякога дори си мисля: дали да не откачим този дяволски кораб, да вземем само някаква част от него като доказателство и да си оберем крушите. Практически ние изпълнихме цялата задача — потвърдихме версията на Карпентър за нападение срещу Би Джей 86. Имаме запис на всички разговори при скачването. Нека после по нашите следи изпратят бойна група и да се оправят кой го е направил. Никой не може да ни упрекне. — Грег помълча малко, гледайки в черната бездна зад дебелото многослойно стъкло. — А да продължим полета с неконтролируем кораб, който утре може да започне да ни обстрелва, пък и с още един враг зад нас, е много рисковано. Като командир на екипажа не мога да рискувам, без да се посъветвам с тебе.
Стас не отговори веднага. Премести погледа си от далечните светила върху контура на заловения кораб, после се обърна към Грег. Лицето му бе спокойно и уверено:
— Знаеш ли, командире, прав си, че, общо взето, сме изпълнили задачата си и можем със спокойна съвест да захвърлим опасната находка и да си плюем на петите. Но съучастниците на тези мерзавци ще си ги приберат и върви ги търси после. Не се знае дали групата за издирване ще намери някого и колко скоро ще бъде. А през това време тези дръзки момчета могат такива да ги надробят… Не, командире, ние с теб трябва да се държим докрай. Нали имаме оръжие. И нека не ти звучи високопарно, но жестокостта и нарушаването на закона, признат от всички, следва непременно да бъдат наказани. А ако възмездието не бъде бързо и неизбежно, то само ще ги поощри за нови престъпления. Когато всички страхливо ще чакат, подвили опашки, да дойде големият чичко и да оправи нещата, тогава ще започне най-голямата веселба… — Стас погледна командира право в очите и завърши: — Смятам, че още е рано да се предаваме, дори без да сме влезли в бой. Аз никога не бих захвърлил този кораб. А ти ще решаваш окончателно.
Грег погледна компютърното табло и веднага отново вдигна поглед към Стас. На устните му играеше едва забележима загрижена усмивка:
— Каквото и да се случи сега, аз съм спокоен. Съзнателно поемаме този риск… Знаеш ли, през цялото време не ме напускаше чувството за вина. Защото се съгласих на този опасен полет без твоето съгласие. Но сега… Сега всичко е наред.
На големия екран се бяха подредили колонка цифри и гласът на „Кронос“ изпя: „Пусната е системата на телемониторинга на кораба. Контролното въвеждане показва, че всички елементи са в изправност и се подчиняват на командите.“
Космонавтите се хвърлиха към екрана.
— Отлично — зарадва се Стас. — Сега ще можем да наблюдаваме целия кораб отвътре.
— Да, не е лошо. Само дето твърде дълго се тутка с нея. Ако и по-нататък е така… — Грег вече викаше изображението на командната кабина на „Зевс“.
На екрана се появи обикновената картина, подобна на много други — кабина с пулт за управление, пред който, пристегнати с колани за креслата, полулежаха двама космонавти със защитни скафандри.
— Я ги виж — усмихна се Стас, — страхували са се, че ехото от ударния импулс ще засегне и тях…
— Във всеки случай тези черупки са ги спасили. А сега поддържат и живота им. Интересно колко ли време ще е необходимо, за да дойдат на себе си?