— Сами едва ли ще се свестят — Стас увеличи изображението на скафандрите, за да се виждат по-добре външните датчици на показателите за жизнената им дейност. — След като дълго време са били в безсъзнание, скафандрите автоматично поставят хората в състояние, близко до анабиоза. А нас това напълно ни задоволява.
— Виж — Грег бутна с лакът втория пилот, като му показваше страничното табло. Информационният хаос забележимо се систематизираше. — „Кронос“ откри системата от кодове за влизане в управляващата система.
След две-три минути компютърът съобщи, че контролира още няколко периферийни системи, включително и управлението на механизмите на вътрешните люкове.
От радост Стас едва не излетя от креслото:
— Командире, ние победихме!
На екрана се появиха названия на системите, управлявани вече от „Кронос“ — системата за управление и контрол на газовата среда, за регулиране на температурния режим, за контрол над динамичните натоварвания на корпуса и някои други. Всички бяха включени към аварийните енергийни източници и работеха изправно.
— Това вече е нещо — доволно промърмори Грег. — Във всеки случай ще стигнем до космонавтите, сигурно е.
— Само че хайде отначало да разгледаме кораба им, а после да отидем при тях. Все пак поне в някои случаи трябва да изпълняваме изискванията на раздела за извънредни ситуации в устава.
— Добре — съгласи се Грег, като развълнувано потриваше ръце. — Този път ще ги спазим. Само че по-бързо, защото времето не чака.
Стас скоростно прекара през екрана главните помещения и трюмовете на пленения кораб. Мяркаха се изображения ту на машинната зала на главния компютър с безжизнени датчици и индикатори, ту на товарни сектори, където мъждивата светлина на лампите се отразяваше върху свръхздравите корпуси на многофункционални роботи с бойни лазери на гърба. Както Стас беше предположил, в един от трюмовете се оказа мощно артилерийско оръдие.
— Подготвили са се както трябва — поклати глава той, като ускорено променяше изображението. И когато на екрана се показа най-долният сектор на палубата с основните двигатели, заключи: — Сега вече смело можем да се гмурнем в утробата на това чудовище.
Грег се усмихна и се канеше да отвърне нещо, но в ъгъла на екрана се появи знакът „Внимание“ и компютърът съобщи, че корабът приближава границата на метеоритно-прашен облак и скоростта се намалява до минимум.
— О, Господи — вместо да отговори на втория пилот, въздъхна капитанът, — и това ли ще ни се стовари върху главата! Неуспели да се отървем от една неприятност — те ти друга!
— Не се мръщи, шефе — ободри го Стас от люка към сектора за скачване. — Още малко и до края на полета ще ни остане само да се бием с Пиф на вист и да си спомняме скорошните страхове, прозявайки се.
— По-живо, че ще ти настъпя опашката! — промърмори Грег, който вече се държеше за скобата на люка и буташе с ръка гърба на Стас. — Заради твоя идиотски оптимизъм наистина ще загазим.
Малко след това космонавтите преминаха възлите за скачване и на двата кораба и влязоха в шлюзовия сектор на Си Ай 12. Този път люкът се отвори самичък.
— Скоро всичко ще действа както трябва — бърбореше Стас, преминавайки в следващия сектор. Космонавтите минаха през носовата технологическа камера, където бе складирана екипировката за излизане в Космоса и бяха разположени механизмите за управление на скачванията. Следващият люк водеше към командната кабина. Той се отвори автоматично и екипажът на Би Джей 90 влезе в центъра за управление на пленения кораб.
Грег напрегнато се огледа: голям тъмен ситуационен екран, безжизнен пулт за управление, пред него — двама пилоти в скафандри. Сякаш всичко е както обикновено. Но все пак нещо не е наред… Грег тутакси разбра, че са го накарали да застане нащрек непривичният оттенък на аварийното осветление и някак необичайната миризма на чуждия кораб. Мислено се наруга за излишната си впечатлителност и се насочи към мъртвия пулт за управление.
Стас като начало огледа пилотите:
— Тъй си и знаех — живи са. Но са в безсъзнание. Май са си изпатили, когато лодката върна обратно засиления импулс. Ако не бяха скафандрите…
Грег вече тракаше с пръсти по клавишите и терминалите на пулта за управление. Но той беше мъртъв, не показваше признаци на живот и екранът пред него.
— Хайде, капитане, остави замалко това желязо — вдигна глава иззад креслото Стас. Той откачаше системите за осигуряване на жизнената дейност на скафандрите. — Нека отначало поставим двамата господа на дълготрайно съхранение, пък после ще се заемем с другите неща в този пиратски кораб. Капитана ли да измъкнем пръв — от уважение към званието му? — и Стас въпросително протегна врат иззад креслото.