— Опитвах се — виновно отвърна Стас. — Но люковете за секторите и товарният асансьор за двигателното отделение се контролират от специална система, а тя още е блокирана. Засега можем само да наблюдаваме трюмовете през монитора.
— Добре — вяло махна с ръка Грег, — ще пуснем централното управление и ще решим всички проблеми с един замах. Нещо отдавна не се чуват запитвания от „Кондор“. Дали е изостанал, или… — В същия миг корабът направи рязка маневра и командирът заби нос в облегалката на креслото. — Ама че гадост… Или се опитват да ни поднесат някаква изненада. Или…
Стас поиска от системата за непрекъснато следене запис от прослушването на радиочестотите и върху екрана се изписаха заплетени данни.
— Май този „Кондор“ постоянно е разговарял с някого — предположи той, като вникваше в информацията.
— Не разговаря, а дава команди — бавно го поправи Грег. — Слушай… Не ми харесва всичко това.
— Кое по-точно?
— Още не зная. Но никак не ми харесва — поклати глава капитанът. — Е, добре. По-скоро да накараме това сметало да работи за нас и тогава нищо няма да ни заплашва. Значи тъй — Грег уморено погледна втория пилот — под очите на Стас бяха изрисувани тъмни кръгове, — обявявам отбой за екипажа. Засега нищо ново не можем да направим. „Кронос“ работи с пот на челото. Нека воюва, а ние ще се помъчим малко да поспим.
Стас не възрази и скоро вече се бяха завързали направо в креслата си пред пулта. Едва сега Грег усети оловната тежест, която изпълваше всяка клетка от тялото му. Заспивайки, той успя да погледне големия илюминатор — светлината на далечните звезди, проникваща през пелената галактически прах, се отрази в замъглените му от съня зеници.
Седма глава
Тромавият тандем от два скачени кораба упорито си пробиваше път през първобитния хаос на метеоритния пояс. Рулевите му дюзи непрекъснато бълваха огън, избягвайки въртящите се парчета космическа материя. В тъмния, още неподчиняващ се на екипажа на Би Джей 90 корпус на Си Ай 12, зад здраво залостените люкове се бяха притаили смъртно опасни сили. А отзад, невидим зад завесата на метеоритната мантия, се движеше друг кораб и хората в него се подготвяха за решаващ удар.
В скования от съня мозък на Грег прозвучаха тревожният рев на сирената и необичайно силният глас на компютъра: „Приет е опасен сигнал. Приет е опасен сигнал.“ И отново пронизващият цялата метална утроба на кораба вой на сирената. Грег скочи от креслото и триейки очи, се втренчи в залетия от червени удивителни голям екран. Сънен, още не можеше да се оправи в пробягващите цифри. Но гласът на Пиф веднага проясни картината: „От неизвестен източник напред по курса е приет изключително силен сигнал до «Кондор». Големият компютър е блокиран, тъй като е във връзка с антените. Но радиомаякът на спасителната лодка в четвърти трюм оживя и незабавно изпрати отговор на запитването.“
— Казвах ти аз, че не ми харесва тази работа — изръмжа Грег и удари с юмрук по облегалката на креслото.
Пиф учтиво изслуша изблика на човешки емоции и завърши съобщението: „От радиомаяка се съживи и компютърът на лодката и сега в ефира тече подробна информация.“
— Дявол! Сто дяволи! — ревеше Грег. — Незабавно дешифрирай сигнала от лодката!
На екрана мигновено се появи съдържанието на съобщението.
— Така — мърмореше капитанът, изяждайки с очи цифрите и думите. — Тази консервена кутия вече е съобщила всичко, каквото може да се съобщи… Много бих искал да зная — отново повиши глас капитанът — откъде е дошъл сигнал с такава невероятна сила?
Компютърът светкавично изчисли посоката и координатите на източника и нарисува схемата на екрана.
— Ясно — загрижено въздъхна Стас, — пред нас е маяк-ретранслатор, който ни е следил, когато сме идвали насам, а сега отново ни е засякъл. Ето защо „Кондор“ е престанал с преките сигнали към „Зевс“. Целият се е концентрирал, за да насочи по следите ни този шпионин. Гадове… Умно са го измислили. Мощният насочен сигнал е изпратен в област, където никой няма да го засече. А сега през цялото време ще сме им като на длан. Тутакси ще разберат какво се е случило. Виж, тук всичко е написано: корабът се движи с кърмата напред, постоянно маневрирайки, всички основни системи са блокирани, няма връзка с централния компютър, сведения за гибел на космонавтите не са постъпвали… Разкрити сме напълно.