На таблото се появи нова порция информация.
— Това пък какво е? — ядосано кресна Грег и компютърът обясни, че центърът за управление на лодката окончателно е съживен и се опитва да влезе във връзка с корабния компютър. Тази линия обаче е блокирана от микропроцесора.
— Дали микропроцесорът ще издържи? — попита Грег.
— Трябва — успокои го Стас. — Информационният капацитет на този канал е от средна величина. Тъй че би трябвало да издържи.
Стас извика видеоинформация от четвърти товарен сектор и на екрана се появи изображението на лодката. На външен вид нищо не можеше да се определи. Но вътре в този бяло-червен дискообразен корпус вече течеше враждебна машинна мисъл.
— Тъй — ядосано каза Грег, — какво най-лошо може да стори тази дивотия?
— В най-лошия случай ще получи команда или сама ще се досети да излезе в Космоса и да предаде изображение на нашия тандем. А после да даде няколко залпа по огледалото на двигателя на Би Джей 90 — мрачно отвърна Стас.
— Какво е въоръжението й? — Грег включи другата камера, получи изображение отгоре и сам си отговори на въпроса: — Плазмен пулсатор със средна мощност. Напълно достатъчен да повреди отражателя ни и да извади от строя всички рулеви дюзи. Какво ще правим? — и Грег погледна втория пилот право в очите.
— Има само една възможност — с досада се намръщи Стас. — Не можем да проникнем в трюма, значи остава да изкараме нашите роботи на повърхността и да ударим по лодката, когато започне да излиза от кораба.
— Тя е със защита първи клас и с много дебел корпус, нашите MZ не могат да се справят с нея. Лазерите им няма да пробият противометеоритното покритие. Може от близко разстояние да се опитат да повредят купола на лазерното оръдие. Разбира се, бихме могли да използваме артилерията на нашата лодка, но е твърде опасно да рискуваме — сам знаеш какво означава да останем без спасително средство в астероидния пояс… — Грег помълча малко, като прехвърляше в ума си всички варианти, сетне със съжаление добави: — Главното ни оръдие се намира от другата страна на корпуса. Докато маневрираме с кораба, лодката им може такива да ги надроби…
— Шефе, имаме само един вариант. Виж — Стас извика на екрана външните очертания на кораба. — Поставяме роботите до капаците на люковете. Лодката ще излиза от трюма настрани. MZ ще ударят отгоре, където е куполът, и ще се постараят да повредят механизма за насочване на пулсатора. А малко по-далеч от другата страна ще изкараме нашата лодка. Щом целта се отдели от кораба и люкът се затвори, нашата ударна сила може да открие огън. Ако люкът още не е затворен, боя се, че при евентуалния взрив от попадение в двигателния блок парчетата ще нахлуят в кораба и ще пробият преградите към енергийната система. А ако тя експлодира…
— Да, лоша работа — мрачно заключи Грег и отново извика на екрана изображението на четвърти сектор. Малкият автономен кораб продължаваше да си седи неподвижно на палубата. Дискообразният му корпус беше само на някакви си деветдесет метра от командната кабина, но космонавтите нямаха никаква възможност да стигнат дотам. А това бе едва първият оживял враг. Кой знае, може би ще последват и други. Грег прогони мрачните си мисли и каза вече на глас: — Да, навярно това е единствената ни възможност. Пиф трябва да изчисли вариантите и да даде своето заключение.
След две минути Пиф потвърди този вариант като най-целесъобразен за приложение и съобщи: „Компютърът на лодката спря опитите си да установи контакт с главния компютър на кораба и сега трябва да очакваме автономни действия от негова страна.“
— Главното му самостоятелно действие е да излезе в Космоса. Всичко се потвърждава… Пиф, започваме нашия вариант — силно каза капитанът на компютъра и на втория пилот, макар че ушите и на двамата бяха съвсем до него.
— Как мислиш, командире — прехрипналият от недоспиване и напрежение глас на Стас звучеше по-тихо от обикновено, — дали тя ще чака команда от „Кондор“ или ще започне сама да действа?
— Не зная — Грег намръщено гледаше неподвижното изображение върху екрана, — но и в двата случая нямаме много време. Съдейки по разстоянието, сигналът от лодката ще стигне до „Кондор“ за две-три минути. Те няма дълго да го проучват. Ще им отидат десетина минути за всичко и ще решат да пуснат системите на кораба. Сетне ще минат седем-осем минути, докато сигналът стигне радиомаяка, и още две да дойде до нас. Такива ми ти работи — и капитанът меланхолично се усмихна на Стас.
През това време Пиф съобщи, че тяхната лодка и роботите излизат в открития Космос. Това означаваше, че някъде в корпуса на Би Джей 90 се е отворил люкът на товарен трюм N3 и оттам бавно са изплували двата многофункционални робота MZ. Ето те застинаха до разтворения люк и върху телата им пламнаха факлите на реактивните им двигатели. А още по-нататък от последния сектор внимателно се заизмъква бяло-червеният диск на лодката — главната огнева мощ на капитан Милър в този бой.