Грег даде команда на другия да вземе на буксир загиналия си другар и да се връща в трюма. Скоро след него се прибра и космическата лодка.
— И тъй, спечелихме първия рунд — Грег хвърли поглед към покрития със следи от взрива екран и се обърна към Стас: — Но какво ли ще последва?
Гласът на Пиф спаси втория пилот от необходимостта да отговори на този сложен въпрос: „При излизането си от трюма неприятелският обект съобщи: излизам в открития Космос за самостоятелни действия, атакуван съм от няколко източника с малка мощност, откривам ответен огън. Съобщението прекъсна поради разрушаването на обекта.“
— Така… Сега вече окончателно знаят всичко — тежко въздъхна Грег.
— И сега — продължи мисълта на командира Стас — могат да залагат само на едно: да пуснат главния компютър и да включат двигателите. Ако успеят да го направят, ние просто ще спрем и ще се превърнем в неподвижна мишена.
— С колко време разполагаме? — с мрачна решителност тръсна глава командирът, сякаш с това движение се опитваше да отърси от себе си всички неуспешни стъпки и губене на време.
— Петнадесетина минути, максимум двадесет — отвърна Стас. — Но ще бъдем предупредени четири минути предварително, когато уловим ехото на сигнала от „Кондор“ към ретранслатора.
— Добре — кимна с глава Грег. — Макар хич да не е добре… Необходимо е колкото може по-скоро да определим най-голямата опасност и в оставащото ни време да се помъчим да неутрализираме механизма за реализирането й. И тъй, засичам — и Грег тупна с длан по пулта, като се втренчи във втория пилот.
Стас започна, бързо изговаряйки думите:
— Главната опасност е пускането на компютъра. Сетне — механизмите и системите, чрез които ще се постарае да се справи с нас — Стас направи пауза и погледна екрана, където Пиф старателно запомняше и систематизираше всичко, което хората говореха. — Първо, компютърът пуска двигателите. Тандемът ни спира с всички произтичащи от това последици. Второ, съживява бойните си машини в трюмовете и те през Космоса и товарните люкове или през шлюзовата камера проникват в нашия кораб. Третата опасност — компютърът сваля всичките ни блокировки, завладява периферийните системи на кораба, откача го и ни взема на прицел с оръдията си.
— Е, там вече по всички правила на дуела — вмъкна Грег. — Кой кого — или той нас, или ние него.
— И какво от това. Те ще са доволни, ако дори с цената на собственото си разрушаване Си Ай 12 ни обездвижи. Защото зад гърба ни са други врагове. Си Ай 12 в артилерийския дуел ще ни повреди, макар и заплащайки със собствената си гибел. Дори и в този случай ние ще им бъдем поднесени на тепсия.
Стас помисли малко и продължи:
— Разбира се, остава ни един коз — техните космонавти. Но тях можем да използваме само ако нямаме шанс да постигнем пълен успех. Тогава можем да се съгласим на компромис и да им предадем екипажа, ако вторият кораб свали тежкото си въоръжение и преследвачите останат на голямо разстояние от нас. Но кой ще ни гарантира, че нямат скрит още един кораб? Или пък че ретранслаторът не се окаже въоръжен до зъби кораб? Тъй че космонавтите не са кой знае колко силен коз… Сега — какво можем да предприемем… Първо, бързо да хвърлим всички сили за овладяване на компютъра им. Но този вариант практически е обречен — щурмуваме мозъка им повече от три денонощия, а резултатите са нищожни. Второ, да изведем в Космоса останалия ни робот и да се помъчим да отрежем или да отместим от центъра на огледалото на двигателя фотонния реактор. Вариантът не изисква много време и е напълно осъществим технически. Трето, горе-долу си представяме къде минават линиите за управление от компютъра към двигателите. Намерих това място в главната шахта и поставих там микропроцесор. По-дълбоко в трюмовете, както и в машинната зала на компютъра, не сме проникнали. Можем да рискуваме да прережем тези линии и да изолираме двигателя от командите на главния компютър. Но тогава има вероятност от рязката намеса да се съживи автономният логически блок на двигателната система. Тя ще се задвижи непроизволно и ще получим обратен резултат. Четвърто, да се откачим и докато не е късно, да бягаме заедно с техните космонавти, като направим кораба им на решето. Но е възможен и друг обрат — докато се откачаме и се отдалечаваме на безопасно разстояние, да се получи команда за включване на компютъра и ще ни се наложи да водим бой с него. Ще получим повреди и ще станем лесна плячка за преследвачите ни. Тъй че този ход е много рискован.
Стас изброи още няколко варианта и каза, поглеждайки часовника си:
— Какво е мнението ти, шефе?